Провалите на Ахмадинеджад
14 юни 2013
През 2005-та Махмуд Ахмадинеджад уверяваше хората, че огромните ирански запаси от петрол ще имат благотворно отражение върху "трапезата на всяко отделно семейство", че годишно ще бъдат създавани по два милиона нови работни места, а нивото на безработицата ще спадне до нула. Днес, в края на втория му президентски мандат, реалността е твърде различна и доста отрезвяваща: инфлацията гони 30%, безработните в страната са около 12%, а икономическият прираст е отрицателен. Това са официалните данни, действителните цифри вероятно са още по-лоши.
Иранският икономист Ферейдун Каванд твърди, че при встъпването си в длъжност Ахмадинеджад изобщо не е разполагал с икономическа програма: "Единственото, от което се ръководеше той, беше популизмът". Някои от тези популистки обещания междувременно бяха изпълнени - отпуснати бяха например субсидии за селските райони, както и парична помощ за иранските младоженци.
Бедни и изолирани
Повечето от обещанията на Ахмадинеджад обаче така и не бяха изпълнени - вместо обявените от него два милиона нови работни места годишно, междувременно са възникнали едва 14 000 допълнителни възможности за работа. Той не успя да изпълни и обещанието за поддържането на стабилен обменен курс на иранската валута. От 2011 насам риалът се е обезценил с две трети спрямо долара, което допълнително надува платната на инфлацията: през 2005-та, когато Ахмадинеждад пое президентския пост, инфлацията в страната беше 12%, а днес експертите смятат, че тя е между 40% и 60%. През последните години цените в страната са се повишили многократно - особено тези на хранителните продукти, наемите и обществения транспорт. За това са виновни най-вече санкциите, наложени от Запада. Преди тях, прирастът на иранската икономика възлизаше на около 7%, а понастоящем е отрицателен.
В годините преди въвеждането на международните санкции страната беше в състояние да изкарва относително високи печалби от петролния износ. Тези приходи обаче, според експертите, са потъвали по тъмни канали. Голяма част от парите са отивали за внос на луксозни стоки и поддръжката на раздутия управленчески апарат на Ахмадинеджад. Друга част пък са били предназначени за издръжката на многобройни организации и групировки в чужбина, които са в тесни връзки с иранските власти - например Хизбула в Ливан или палестинската Хамас.
Без надежди
В политическата сфера краят на ерата на Ахмадинеджад е белязан от вътрешнопартийни борби за надмощие. "Осемте години на Ахмадинеджад допълнително подкопаха иранската конституция и отслабиха системата на управление в страната", казва иранският опозиционен деец в изгнание Мехран Барати. Той обаче е на мнение, че и след Ахмадинеджад в страната няма да настъпят коренни промени. Същото се отнасяло и до позициите на Иран по атомния конфликт. "Идеологическата аргументация е водещата в случая", казва Барати и допълва: "Който и да наследи Ахмадинеджад, конфликтът със световната общност ще продължи."
Автор: Я. Зарбак, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева