Създаването на нови работни места и съживяването на конюнктурата всъщност бе най-важният проект на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Поне така обяви той при встъпването си в длъжност през 2014 година. Затова и ЕК разработи т.нар. "Европейски фонд за стратегически инвестиции", който трябваше да осигури 315 милиарда евро свежи инвестиции в модерните технологии за по-слабите страни-членки на общността.
След това обаче се разразиха нови бедствия, като бежанската криза, която засенчи всички останали теми, за да се стигне накрая до оправдания - като тези, които чухме от отговорния еврокомисар Юрки Катайнен пред Европейския парламент. И това, което той представи като "равносметка" дотук, е много по-различно от обещаното вълшебно средство.
Критики от всички страни
Планът на Юнкер предвиждаше привличането на частни инвестиции в съотношение 1:15 - тоест, към всяко евро собствен капитал на ЕС да бъдат прибавени по 15 евро частни инвестиции. Дотук това не е изпълнено, или по-скоро е изпълнено само наполовина. Теоретично съществуват проекти за 100 милиарда евро, но в действителност са задвижени много малко от тях. Много от инвестиционните намерения всъщност са само преработени проекти, които биха могли да бъдат реализирани и без фонда на Юнкер. Някои от проектите насърчават по-скоро държавната инфраструктура в по-богатите държави - например за изграждане на автомагистрали в Германия или Нидерландия. А не това беше целта на грандиозния план за поврат в инвестиционната политика.
Затова от всички страни заваляха критики в Европарламента, чухме обвинения в нереалистични обещания и вуду-магии. Дори консерваторите, които обичайно подкрепят Юнкер, изразиха дълбоки съмнения, че планът действително ще проработи.
Малко повече реализъм не вреди
Европейската комисия естествено не иска да си признае провала. Раздутият мегафонд просто трябва да се превърне в успех. Точка по въпроса! По всичко личи, че комисията се самозаблуждава: икономистите са категорични, че планът на Юнкер не може да постигне целта си. Проблемът на слабите европейски страни не в достъпа до евтини пари, а в липсата на смислени проекти, които да носят добавена стойност на Европа.
Когато позаглъхне бежанската криза и отмине напрежението около британския референдум, европейските граждани ще се захванат отново с магическия трик на ЕК. И тя ще трябва да подготви смислен отговор на въпроса защо продължава упорито да държи на своя странен план. Малко повече скромност и реализъм не биха навредили. Европейската комисия обаче обяви, че иска да удължи действието на плана с три години над първоначално планирания срок. Няма да е зле, ако тя още веднъж обмисли добре нещата.