Проклятието да си дъщеря
9 май 2012
Гинеколожката Ниша Яйна от Ню Делхи е една от малкото, които се придържат твърдо към забраната за намеса заради пола на бебето. Макар родителите да й предлагат големи суми, тя не е готова да пожертва нероденото момиче, колкото и да не е желано.
Макар Индия, чието население е второ по размери в световен мащаб, да има жена за президент и индийците да почитат множество женски божества, момичетата в страната не се ценят особено високо. Те просто излизат твърде скъпо - дъщерите са истинско финансово бреме за родителите - защото трябва да им съберат значителна зестра, за да могат един ден да ги омъжат. Този обичай вече е довел хиляди семейства до фалит. "Имам нужда от 60 000 рупии (около 600 евро), за да осигуря мъж на дъщеря си, а ако имах още една - не знам какво щях да правя", казва пчеларят Шив Кумар от Делхи.
Брутално, нечовешко
Тези обстоятелства са причина за установяването на брутални практики: всеки месец се правят по 50 000 аборта на неродени момиченца, а броят на тези, които са изоставени или дори убити непосредствено след раждането, не е известен. Нежеланите дъщери биват захвърляни на боклука, а майките, които раждат само момичета, биват наказвани или прогонени. След като миналия месец се разчу за цяла поредица брутални убийства, индийската общественост подхвана нов дебат за правата на момичетата и жените.
По последни данни в Индия междувременно има почти 40 милиона повече мъже, отколкото жени. А ООН обяви страната за най-опасното място за момичета: смъртността сред момичетата до 5-годишна възраст е със 75 процента по-висока, отколкото при момчетата. Правозащитничката Рухира Гуптап нарича този феномен "убийство по полов признак". "Това е систематично избиване на половината индийско население", казва тя. А е и кървав бизнес: макар в Индия прегледите на видеозон за установяване на пола на бебето да са забранени от 1994 година, кабинетите, които извършват тази услуга, както и незаконни аборти, никнат като гъби след дъжд. Всички са наясно, че нарушават закона, но никой не говори за това, тъй като търсенето е голямо.
Според гинеколожката Ниша Яйна контролирането на тази забрана е така или иначе невъзможно, нейната препоръка е по-скоро да бъде забранена зестрата. Полицаите и съдиите почти не закачат тези, които извършват незаконните аборти - и те са на мнението, че дъщерята представлява бреме за семейството, поради което до присъди се стига рядко.
Погубените дъщери
Синовете са далеч по-предпочитани, а и по-евтини. Раждането на син носи радост в семейството и почести на майката. "Момчетата носят парите в къщата, а и пак те са тези, които един ден ще доведат жена с голяма зестра", обяснява журналистката Гита Аравамудан, авторка на книга със заглавието "Изчезващите дъщери". И макар правителството да се стреми да промени ситуацията чрез забраната на абортите по полов признак, междувременно размерът на зестрата и разходите за сватбата стават все по-високи. Ако семейството на жената не може да плати, се стига нерядко до жестоки наказания, изгаряния на жените и кървави вражди. Традицията просто е прекалено силна, законът е безпомощен пред нея. Самите индийци не е да не си дават сметка за парадоксалната ситуация - всеки знае, че трябва да има жени, но никой не ги иска в къщата си.
АГ, ДВ, СМ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел