Промяна на курса за Афганистан

“Операция орел” може би не е най-последния шанс, но все пак доста закъснял опит да се направи отдавна необходимата смяна на курса. Международните мироопазващи сили смятат с помощта на тази операция под афганистанско ръководство, да се възстанови стабилността и бързо да се видят успехите на възстановяването – и то на територията на цялата страна. Защо това не стана от самото начало, а трябваше да чакат цели пет години. Защо тази промяна на курса се върши чак сега, когато афганистанското правителство е изправено до стената? Нужно е да се предприеме нещо, така че още до идната пролет или лято да се почувства решаващ и осезаем за населението напредък по посока на повече сигурност и обществено развитие. Афганистан не се нуждае от нови, управлявани отвън проекти, а от помощ за самопомощ. Младата държава трябва да получи масивна подкрепа, за да е в състояние и сама да поставя акценти в политиката си и да ги осъществява, както и за да се справи с бунтовниците с помощта на собствените си полиция и армия.

По-късно Афганистан ще се нуждае от помощ в областта на културната политика, стимулиране на равнопоставеността между мъжете и жените, училища за момичета и т.н. За някои консервативни области на страната обаче всичко това е твърде подранило. Основните проблеми там са липсата на улици, ток и вода, на сигурност и работа. Всичко това недостига в обширни части на страната – независимо от щедрите обещания от Кабул и останалия свят. Сега е нужно да се възстановява Афганистан, като се съблюдават конкретните нужди и желания на населението, а не като му се налат чужди, западни концепции за развитие.

Очертаващата се смяна на курса е правилна. Но стратегията на ИСАФ крие и опасности. Да се създава сигурност, означава също, да се убиват врагове. При тези сражения почти ежедневно загиват британски, канадски и американски войници. За да се избягват подобни жертви и да се компенсира недостигът на войници, често се провеждат засилени артилерийски и въздушни атаки. Те пък имат съдбоносни последици: доста често жертвите се оказват невинни цивилни граждани, а разрушените села потъват в огън и дим. Ако на тези места сега стартират програми за възстановяване, това ще прозвучи на много местни хора твърде цинично. А и имиджът на ИСАФ като окупатор и завоевател ще си остане вечно да тегне над международните войски.

С оглед на насилието, корупцията, търговията с наркотици и липсата на практически резултати от възстановяването на страната, някои хора може би се изкушават да кажат: “Крайно време е да се махаме, и без друго всичко е безсмислено, защо само да рискуваме живота на войниците?

Подобна позиция обаче само ще затвърди убеждението на някои афганистанци, че някой ден на светът така или иначе ще му омръзне да се занимава с тяхната страна и ще ги остави на мира , за да се върне състоянието от 90-те години, когато имаше хаос и гражданска война, когато талибаните бяха подчинили цялата страна и бяха превърнали Афганистан в база на международния тероризъм.

След 11 септември 2001 световната общност твърдеше, че се е поучила от грешките си. Тя обеща на Афганистан бъдеще и дългосрочна помощ. Изтеглянето от Афганистан и изоставянето му на произвола на съдбата не може да бъде опция за бъдещето. В краткосрочен план обаче Афганистан се нуждае от повече чуждестранни войници. Афганистанците са решени да променят страната си и са готови да залагат живота си в името на тази цел. Без помощ отвън обаче, всичко това не може да се реализира.