Промяната продължава - с третия мандат за ДБ

"Продължаваме промяната" върна мандата за кабинет и се поблазни да заложи на изборната карта, вместо да се включи в раздаването за третия мандат. В политиката има много хазарт, особено в българската от последните години, но върхът на хазарта е сляпата вяра, че при ново раздаване непременно ще имаш по-добри карти.

Да, ПП с пълно основание може да заложи на тезата: задкулисието ни свали от власт, подкрепете ни мощно, за да можем да реализираме промяната докрай. Но успехът никак не е сигурен, защото за мнозина избиратели вече ще е по-важна не "нулевата корупция", а инфлацията и студът през зимата. За други пък, разочаровани от "Промяната", нулевата корупция ще остане само лозунг с почти нулев резултат, а парно ще чакат по формулата - вече имаме диверсификация, но сега пък нямаме газ. Най-сетне, прочитът на свалянето от власт винаги има и втора, негероична страница - дали пък и самият ти нямаш заслуга за това, особено след неуспешния втори опит? Отчасти като ИТН, която на два пъти миналата година не успя да състави правителство.

Не трябва да се забравя и това, че ПП вече няма да имат президент и служебен кабинет зад гърба си, както когато спечелиха през ноември, а неприятел, който дори може да използва целия властови ресурс на държавата срещу бившите си питомци.

Но дори и ПП да спечели повече проценти, както ИТН на вота през юли спрямо април миналата година, това далеч няма да е достатъчно за самостоятелно управление. След ОДС на Иван Костов през 1997-а, дошло на власт след безпрецедентна икономическа и политическа криза, никой не е разполагал с абсолютно мнозинство - и няма никакви основания да се очаква сега мощна електорална вълна, издигнала на гребена си една нова формация без структури и опит, да помете останалите партии. Така че ПП отново ще трябва да търси същите партньори за властта както досега - БСП и "Демократична България", като в най-най-добрия случай пак ще разполага със сходно мнозинство, но без ИТН, която вероятно няма да влезе в парламента. И ако не им достигнат гласове, пак ли ще търсят допълващи депутати поединично?

Ако се изнесеш, значи си се предал

А ако не ПП, а ГЕРБ стане първа сила, дали тя няма този път да се опита да направи кабинет? И дали ако националистическият вот се окаже с много силно парламентарно представителство, в лицето на една мощно пораснала "Възраждане" плюс "Български възход" на Стефан Янев, няма да се наложи да се търси не мнозинство на промяната, а такова за запазване на евроатлантическата ориентация на страната, в което партиите на промяната ще трябва да са с ГЕРБ и ДПС? Тогава деструктивното поведение на ИТН ще бъде само един досаден спомен пред заплахата Костадинов да тласне страната към излизане от НАТО и ЕС.

Представата, че в политиката можеш да постигаш целите си сам или само с най-близките, е неполитическа и деструктивна. Не можеш да избираш партиите в парламента, както не можеш да избираш съседите си. Колкото и да оглеждаш квартала и кооперацията, все някоя Корнелия на токчета отгоре ще тропа, а някой Тошко отдолу ще цапа. С едни може да не си говориш, с други да се караш, но все ще гледаш с повечето да се разбираш някак, за да живееш в що-годе прилична среда. Ако се изнесеш, значи си се предал.

Да се изнесеш от парламента е същото като да тръгнеш да търсиш ново жилище, на други цени и пак при неясно какви съседи, които често са наематели като ИТН. Властта е за да реализираш политиките, които си обещал, с колкото може по-големи стъпки, и да пазиш държавното общежитие от пожари и наводнения. Стъпките за последните шест месеца бяха малки, но кабинетът на четворната коалиция го застигнаха и кризи. Сега насред война и инфлация и все още неотвоювана държава трябва ли да се откажеш от още малки или по-големи стъпки, плюс да рискуваш стабилността на страната, за да чакаш печалба от изборното тото? А и междувременно да върнеш властта в ръцете на Румен Радев, за когото вече не се питаш чий е.

Потенциалът на "Демократична България"

Не, каузата на промяната изисква да направиш усилия за кабинет с третия мандат. Президентът вече даде заявка, че ще остави време на партиите да се реорганизират, без да свиква нови консултации. И самият той трябва да избира между съблазънта за реванш над бившите си и отговорността, която ще трябва да носи наесен, а може и цяла зима за хляба, парното и бензина при положение, че новият парламент не успее бързо да състави правителство.

Президентът няма как да даде мандата на ДПС или "Възраждане" - това ще е директна покана за избори. Вече е безсмислено да го дава и на свалилата кабинета "Петков" и стопила се след това ИТН, защото такъв мандатоносител ще е срам и за самия него. БСП пък на два пъти се провали в предишните парламенти с третия мандат, биеше премиера Петков през ръцете за оръжието за Украйна, а и най-малко може да претендира да е знаменосец на продължаването на промяната.

Най-големи шансове за успех има "Демократична България". Тя далеч преди ПП постави и последва целите на промяната, а и двете формации в голяма степен делят общ електорат. Христо Иванов демонстрира далеч по-висока степен на политическа опитност и диалогичност от новите лидери на ПП и има потенциал да сглоби ново реформаторско мнозинство. Което да застане не зад чисто експертен кабинет, а зад такъв, в който няма партийни лидери - тъкмо за да се избегне взаимната неприязън. И в този кабинет водеща роля трябва да има отново ПП като най-голямата партия на промяната. Премиер може да е знаковото лице на формацията и харесваният от всички останали партньори Никола Минчев. Още повече, че това ще бъде реванш за ПП, защото свалянето на властта започна с неговото сваляне от председателството на парламента.

Изборите са опция, ако друга възможност няма

Разбира се, такова управление не може да е самоцел, а трябва да е съставено на принципна основа, с предварително подписани от участващите в него ясни параметри за управление към промяната. Разбира се, ИТН пак може да го свали и да отиде завинаги в небитието. Но трябва да се положат всички усилия да използваш инструментите на властта, докато са в ръцете ти, за да вършиш онова, за което са те избрали.

Не си по-безстрашен, като хукнеш веднага на избори, по-смел си да останеш на власт, да носиш отговорност и да изпълняваш обещания, когато е най-трудно. Изборите са опция, когато вече не е останала друга възможност. Но когато такава все още има, да се бяга към тях - за четвърти път за година и половина - ще е проява на политическа незрялост.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.