Пророк, провокатор, поет - историята на Боб Дилън

"Ефектът от този груб, много млад и видимо нешколуван глас, който драскаше като шкурка, беше драматичен и наелектризиращ", казва писателката Джойс Каръл Оутс след като чува за първи път Боб Дилън в началото на 60-те години. Тогава 20-годишният студент Робърт Алън Цимерман напуска университета в Минесота и прави първия си пробив на музикалната сцена в Ню Йорк. Това е времето на протестните движения и на лудите партита в клубовете на Гринич Вилидж, където младият провинциалист печели все повече почитатели с фолк-изпълненията си.

"Никога не съм искал да бъда Пророк или Спасител"

Не след дълго Робърт Алън Цимерман ще се превърне в Боб Дилън, в онзи поет с китара, който има милиони почитатели в цял свят. Причината за неговата свръхпопулярност е не само необичайният му дрезгав глас, но и това, че Боб успява да напипа пулса на времето, превръщайки се в една от знаковите фигури на социалното недоволство в САЩ, на гражданското и антивоенното движение. Протестът е не само в текстовете му, но и в музиката, която е нетипична за тогавашния поп и съчетава елементи от различни стилове: блус, кънтри, госпъл, рокендрол и дори джаз:

"Имиджът му е не толкова на певец и създател на песни, колкото на обществена опасност", казва Боб Дилън за самия себе си 30 години по-късно. През 60-те години Боб Дилън се превръща в звезда на рок сцената и продава милиони плочи. Турнетата му с доста по-известната по това време Джоан Баез са знаменателни, а песента му „Blowin' in the Wind“ се превръща в химн на движението за граждански права в Америка.

И досега обаче Боб Дилън не гледа на себе си като на певеца-звезда на американското протестно движение. "Чувстваш се като в разказ на Едгър Алън По. Ти не си това, за което всички останали те мислят. Наричат те Пророк или Спасител, но аз никога не съм искал да бъда такъв", казва Боб Дилън в едно от многобройните си интервюта.

"Създавам песни, а не проповеди"

По същия начин днес той се дистанцира от създадения от самия него през 70-те години образ на религиозен католик. Тогава Боб Дилън конвертира към католицизма, обръщайки гръб на еврейството. Следват широко отразен от медиите прием при Папата и три албума с религиозно съдържание. Това не му пречи да заяви: "Аз създавам песни, а не проповеди. И ако човек анализира песните ми, не би могъл да каже, че съм говорител на някого или нещо си."

Феновете му се интересуват малко от това. Те пълнят стадионите и купуват албумите му. А самият Боб Дилън сякаш участва в едно никога несвършващо турне. Той има по 100 концерта годишно в цял свят, като междувременно прави непрестанно нови записи. В списъка на списание "Ролинг Стоун" с 500-те най-добри албума на всички времена Боб Дилън е представен с цели десет, два от които са в първата десятка.

Автор: Я. Тусинг, М. Липчева / Редактор: Е. Видински