Просия или мафия?
10 декември 2011Тълпите туристи около прочутата катедрала в Кьолн се препъват буквално на всяка крачка в т.н. "живи статуи" - костюмирани, гримирани и почти неподвижни, застинали в очакване някой да им подхвърли монета. За всяка паричка благодарят възпитано на немски, а по време на "паузите" разговарят помежду си на румънски. Тези "туристически атракции" са не само в Кьолн, те вече са част от пейзажа на повечето големи германски градове.
Кьолн - жертва на румънска напаст
От лятото на 2010 г. властите в Германия са изправени пред явление, познато още от 90-те години: банди просяци и престъпници от Югоизточна Европа, предимно от Румъния и България, върлуват из цялата страна. Особено в Кьолн. Говорителят на кьолнската полиция Кристоф Гилес разказва, че 6 на сто от извършваните наказуеми деяния могат да бъдат приписани на румънски граждани. През есента Гилес е придружавал двама румънски полицаи, които са патрулирали с германските си колеги из центъра на Кьолн. Резултатът от тази акция се оказва повече от положителен: разкрити са редица престъпления, извършени от румънци.
"Попаднахме и на банда взломаджии, посегнали на двойка кьолнски пенсионери в жилището им. При взлома извършителите били изненадани от възрастните хора и те били брутално пребити, завързани и обрани. Успяхме да разкрием тази банда и да докажем, че членовете й са извършили 18 престъпления. Нанесените щети са за около 100 хиляди евро. Задържаните са четирима", разказва Гилес.
Други седем румънци пък са "прибрани" заради извършените от тях кражби на цветни метали. Групичката е нанесла общо 32 удара, при които са нанесени щети за над 600 хиляди евро. В следствения арест има и още двама техни сънародници, уличени, че от ноември 2010 до април 2011 г. са източили над 100 банкомата в центъра на Кьолн. Говорителят Гилес не определя споменатите деяния като прояви на организираната престъпност, но по отношение на действията на бандите просяци няма съмнение, че са "организирани акции".
Просяшки банди са окупирали центъра
Факт е, че в последно време все повече граждани на Кьолн се оплакват от агресивността на многобройните просяци в Стария град. Неотдавна обществената телевизия WDR излъчи репортаж, в който просяк с очевидно увреждане на единия крак внезапно хваща патерицата с другата си ръка и започва да куца със "здравия" до момента крак. Роберт Килп, началник на отдела по сигурността в кьолнската община, казва, че преобладаващата част от просяците в Кьолн са от Източна Европа. Просяшките банди са обичайно под контрола на организации от Румъния и България. Босовете демонстрирали висок стандарт, а "служителите" им живеели при в пълна мизерия - до 20 души в една квартира, по мазета и тавани.
Те могат да бъдат открити лесно при обиколка из центъра на Кьолн. Очевидно са изтласкали местните бездомници и заемат "най-добрите" места: пред универсалните магазини, на оживени кръстовища, пред кафенета. "На площада пред катедралата не може да проси никой, който не си е платил "вноската" на румънската мафия", разказва един кьолнчанин. Той е родом от Румъния, живее в Германия от 20 години и неведнъж е разговарял с "живите статуи" на родния им език.
Като не дава сам, ще остане без портмоне
В Германия "тихата просия" не е нито наказуема, нито представлява нарушение на обществения ред. Но агресивното искане на милостиня се е превърнало вече в обществен дразнител. Румънският имигрант разказва и, че когато нямат успех при събирането на пари, просяците често получавали указания от сънародници, стоящи наоколо без да се набиват на очи: "Я погледни къде му е портмонето на тоя!", се чувало тихо на румънски.
Роберт Килп, началникът на общинския отдел по сигурността, обяснява, че по правило просяците не печелят - длъжни са да предават парите. Тези пари много бързо се прехвърлят по банков път към Букурещ или София и само в рамките на половин час след трансфера вече са изтеглени от от т.н. "шефове на кланове".