Младите иранци копнеят за глътка свобода

Мелика работи в кафене в иранския град Шираз. Харесва ѝ това, че на работното си място може да слуша музиката, която иска - идваща от САЩ, с звуци на китара и текстове на английски. До неотдавна такава музика беше немислима в иранските кафенета.

Шефът ѝ Фаршад няма нищо против, дори напротив - той иска неговото кафене да е модерно, с подходяща атмосфера. Което за него означава атмосфера като във всяко западно заведение. Точно такава, каквато преди години е виждал в Италия.

"Нашият бранш се модернизира", казва Фаршад. "Кафенетата вече не приличат на тъмни мазета, излизат на улицата, където на чист въздух и под сянката на чадъри клиентите разговарят свободно", казва Фаршад. До него минава млада жена. Под широката си блуза тя носи изрязано горнище. 

"Винаги съм искала да избягам от семейството си"

Мелика е започнала работа в това кафене преди 8 месеца. "Тук откривам много нови неща. Всъщност издържах приемния изпит в университета, исках да следвам медицина, но бързо разбрах, че това не е моето желание, а желанието на семейството ми. Затова прекъснах следването си и си потърсих работа", казва 21-годишната жена.

Много родители в Иран искат децата им да станат лекари, които печелят сравнително добре. Родителите на Мелика също не са били във възторг от решението ѝ да прекъсне следването си. "Винаги съм искала да избягам от семейството си и да натрупам собствен опит", казва тя. 

Младата жена се е преориентирала към друга специалност - генно инженерство. Но не иска да се отказва от работата си в кафенето, което за нея е един вид оазис, място, където може да се докосне до западния стил на живот: "Дори и през почивните си дни идвам тук", признава Мелика.

Концепцията на Фаршад изглежда е печеливша, тъй като се приема много добре от посетителите на заведението. Един поглед към клиентите го потвърждава: навън под чадърите са насядали млади хора, включително жени, които пушат цигари, говорят по мобилните си телефони, а забрадките си носят като шалчета на врата.

В общата картина се открояват Марям и Ана, които са пристегнали забрадките си, така че да не се вижда дори и един кичур коса. Ана обяснява, че двете работят на държавна работа и за тях това е задължително.

Консервативно управление и международни санкции

С избора на ултраконсервативния Ебрахим Раиси за президент на страната преди 1 година мнозина очакваха, че може да се стигне до ограничаването на свободите на хората, въвеждането на повече контрол и дори налагането на глоби за по-свободно държане - както например в кафенетата. И не съвсем без основание: в мрежата се обсъжда случай от Техеран на внезапна проверка в едно такова модерно заведение, където обслужващият персонал е бил заставен да носи хиджаб. След което момичетата са напуснали.

В кафенето на Фаршад пристига техник, който трябва да поправи климатика. Обяснява как това ще е много трудно, тъй като заради американските санкции за този модел климатици няма резервни части. Фаршад обаче запазва самообладание - съветва техника сам да си произведе въпросната резервна част. Той сякаш има решение за всеки въпрос. Кафе например купува от местни производители и така не е зависим от вноса. 

От международната изолация на страната Фаршад дори печели - в Иран няма заведения от водещите световни вериги като "Старбъкс", които да създават конкуренция

"Успяваме да научим по нещо за техните страни и на техните езици"

За Мелика кафенето е малък прозорец към света: "От време на време идват и чужди туристи, за да изпият по едно кафе или да хапнат нещо. А ние с колегите успяваме да научим по нещо за техните страни и на техните езици", казва тя.

Младата иранка е напълно погълната от работата си. И нищо чудно изобщо да не стане генен инженер. Защото като че ли повече иска да има собствено кафене.