Пчелите - без тях сме загубени

Над 1,75 милиона баварци подписаха "Всенародното допитване за биологичното разнообразие - спасете пчелите". Общественият интерес се оказа толкова голям, че промените, предложени от малката „Екологична демократична партия“, се въвеждат в германската провинция без предвидения в реда на обществените обсъждания референдум. Една голяма стъпка за баварците, която може да се окаже крачка напред за цялото човечество.

По данни от редица проучвания, през последните години Германия е загубила около 80% от летящите си насекоми и към 30% от пойните си птици. Ако не се вземат мерки, още в рамките на века страната може да остане без най-важните си насекоми. И макар в останалите страни на континента ситуацията да не е по-розова, баварците са първите, които предприемат реални действия срещу намаляването на биоразнообразието в света на насекомите и отвъд него. Става дума за редица мерки, осигуряващи препитание и местообитания за опрашващите насекоми. За целта е предвидено въвеждането на нови норми в селското стопанство, които не се посрещат с ентусиазъм от земеделците.

Запазване на естествената растителност по синорите, запазване на гъсталаците около речните корита, засяване на цъфтящи тревисти растения вместо трева, косене и събиране на урожая от центъра към външната част на нивите, отделяне на 30% от площите за биологично земеделие, ограничаване на употребата на пестициди, инсектициди и фунгициди около водоемите... Реални и адекватни мерки, които да осигурят на насекомите шанс за оцеляване редом с човека.

Защо точно пчелите?

Истината е, че кампанията „Спасете пчелите“ реално няма много общо с медоносната пчела, която има сравнително стабилна популация благодарение на човешката дейност. Инициативата е насочена към опазване на местообитанията на множество насекоми, а с това и на птиците, които се хранят с тях. На всички обаче е ясно, че „Стоножка на всеки ъгъл“ не звучи като петиция, под която биха се подписали милион германци.

Въпреки, че в „белия списък“ на хората има и други насекоми - мравки, пеперуди, бръмбари, никой от тях няма такова място в сърцата ни - ние разпознаваме у пчелите едва ли не човешки черти. Виждаме ги като работливи, грижовни, семейни, социални, отдадени. И най-важното - полезни. Пчелите се радват на завидна почит (особено в сравнение с хилядите други насекоми, които предизвикват асоциации на отвращение у повечето хора). А се радват на почит по една съществена причина - те ни дават мед.

Медоносните пчели обаче са само част от общо около 25 хиляди вида пчели, 2 хиляди от които обитават нашия континент. 25 хиляди - това е много повече, отколкото всички видове птици, взети заедно. И съвсем не е случайно: пчелите са най-полезните насекоми. Но не защото правят мед (повечето изобщо не правят), а защото отговарят за 80% от опрашването на планетата, включително за 3/4 от земеделските култури. И това е задача, която не може да бъде извършена от никого другиго.

Опустошителното земеделие

За безопасността на генетично модифицираните земеделски култури може да се спори, но е безспорен факт, че са направени да издържат на постоянна баня от фунгициди, пестициди, инсектициди и торове. И ако пренебрегваме този факт, поне трябва да сме наясно каква среда осигурява за насекомите интензивното земеделие, независимо дали е с генетично модифицирани или със традиционно селектирани семена. При него земята се използва възможно най-много чрез засаждане на културите близо една до друга и чрез отглеждане на няколко култури в една година. От една страна това означава, че средата се пренасища с остатъчни и отпадъчни отровни вещества, които се задържат в почвата, растителността и водите. А от друга, че естествените местообитания преминават опустошително през земеделска обработка, прекъсвайки жизнените и възпроизводствени цикли на всички същества, останали живи въпреки водопадите от отрова.

Именно отровите са най-големият бич за пчелите - пръска се всичко. Неоникотиноидите са вид инсектициди, въведени през 1990-те години, за които се смята, че стоят в основата на „синдрома на празния кошер“ - отравянето с тях поразява нервната система на пчелите, поради което те не могат да намерят обратния път до дома. Употребата на неоникотиноиди беше забранена почти изцяло на територията на ЕС през 2018 година, след публикуването на резултати от редица проучвания, доказващи, че отровата се запазва в листната и цветната маса на растенията и така преминава в опрашващите насекоми. Токсичността му е до 10 хиляди пъти по-голяма от тази на печално известния дихлоро-дифенил-трихлороетан (ДДТ), спасил човечеството от тифа и маларията.

Има българи, които могат да си спомнят как са тичали с приятелчета сред облаците от ДДТ през 1950-те. Използван е с голяма радост по цялото земно кълбо и се смята, че е намалил насекомите с повече от 1/3. Употребата му е толкова широка, че следи от ДДТ са намерени дори в яйцата на пингвини от Антарктида, макар че днес се произвежда и използва предимно в Индия. ДДТ беше постепенно забранен почти навсякъде, защото се оказа токсичен и канцерогенен. Създателят му обаче е отличен с Нобелова награда. По въпроса за насекомите винаги досега е имало консенсус - искаме да са по-малко, по възможност николко.

Добрият опит

Унищожаваме насекомите толкова ефективно, че в рамките на един живот на европееца му се налага да промени коренно отношението си към тях. Вредителите в земеделието обаче са сериозен проблем и могат да нанесат колосални щети на огромни територии. Ако познатият метод - да се унищожи всичко живо заради няколко вредни вида - не работи, то е необходим метод, който да таргетира директно вредните насекоми.

Съвременното земеделие вече започва да мисли природосъобразно и да използва насекоми за борба срещу насекомите. Вероятно заради сакралното отношение на народа към земята Израел е с крачка напред в развитието на тази индустрия. Практиката показва, че употребата на насекоми-хищници срещу типичните вредители може да намали употребата на инсектициди с 80%.

За борба с маларийния комар и плодовата мушица вече на три континента се произвеждат и изпускат контролирано милиарди стерилни мъжки, които с чифтосване и създаване на нежизнеспособни яйца за няколко поколения унищожават вредните популации, без да засегнат изобщо околната среда и останалите видове насекоми.

Но освен за „охрана", насекомите могат да бъдат използвани и за наемна работа. Един от големите проблеми при производството на парникови домати е, че за опрашването са необходими вятър и пчели. Огромните покрити ферми за домати разчитат на работници за целогодишно ръчно опрашване. Вече съществува търговия с кошери земни пчели, които се продават в готови за парникова инсталация кутии. Популярността им расте, защото употребата на пчели за пчелната работа увеличава производството на домати с 25%.

Не можем без пчели

Макар да е възможно при доматите, които растат на ниски храсти, ръчното опрашване не е опция в интензивното земеделие. Дори загубата на биоразнообразие сред насекомите, животните и растенията да не ни интересува, трябва да проумеем, че просто не съществуват достатъчно работници, които да могат да опрашват ефективно една черешова градина например. Не можем без пчели - 74% от нашето земеделие зависят от тях. И въпреки това с голяма ефективност успяваме да ги лишим от препитание и местообитания. Човешката дейност променя из основи облика на континента - само след около век ситуацията в Европа може да стане катастрофална.

Бавария прави първата стъпка за установяване на правила, осигуряващи минимално жизнено пространство и запазване на популациите от опрашващи насекоми. Може да се каже, че това е първата по рода си Харта за основните права на насекомите. Въвеждането и спазването на тези правила ще създаде прецедент в Европейския съюз. Прецедент, който би могъл да се превърне в разумна и стабилна практика за запазване на биоразнообразието и земеделието на най-урбанизирания континент на планетата.