Пълзящо присъединяване към Русия?

Кабинетът на външния министър в столицата на Абхазия Сухуми изглежда както всеки служебен офис. И когато външният министър Чирикба влиза в него, сътрудниците му скачат на крака да го поздравят. Вячеслав Чирикба е езиковед по професия. Дълги години е живял и преподавал в нидерландския град Лайден. Той е специалист по езиците на Кавказ. Западът не му е чужд и той нарича Абхазия европейска страна. Веднага обаче поставя и разделителна линия: тук е проруският лагер, а тук – Западът. „За съжаление Студената война се завръща. Няма какво да се заблуждаваме. Русия гарантира сигурността на Абхазия срещу прозападно ориентираната Грузия”, казва той. Русия дава пари за икономическото възстановяване на страната и плаща добавки към държавтия бюджет. „Какво лошо има в това?”, пита леко раздразнено министърът.

Влиянието на Големия брат

Много абхазци оживено дискутират руската политика. Някои се опасяват, че Москва се стреми постепенно да приобщи Абхазия към Руската федерация. Председателят на новоснованата партия „Айнар” Тенгиз Джопуа гледа критично на руското влияние в Абхазия. И назовава дилемата. Без руското военно присъствие Абхазия едва ли би могла да оцелее. Това на свой ред ограничава полето за вътрешнополитически действия на страната. Рублата е официалното разплащателно средство. Жителите на Абхазия без проблеми получават руски паспорти, а това е единствената им възможност изобщо да пътуват на Запад. От друга страна, туризмът в Абхазия съществува благодарение на руснаците.Тази година се очаква в страната да пристигнат над 4 милиона руски туристи. Освен това Кремъл си е подсигурил специални права посредством едно „Споразумение за стратегическо партньорство” между Москва и Сухуми. Затова и западните експерти смятат, че де факто Абхазия е военен протекторат на Москва.

Напрежения между абхазци и руснаци

Нашият екип се опита да си състави впечатление за кавказката република на място. Още в Москва не ни дадоха разрешение да снимаме в един руски гарнизон на територията на страната. Опитахме се да вземем интервю от официални руски представители. Напразно! В Абхазия ни съпровожда официален представител на властите. Командирът на една руска казарма не разрешава на оператора ни да заснеме военния обект дори отвън. Представителят на официалните власти в Абхазия настоява, че шосето е неприкосновена абхазка територия и всеки може да прави снимки и да снима видеоклипове. На което руският офицер отговаря: „Откъде да знам кои сте вие. Може и да сте приятели на Саакашвили? Абхазкият представител е възмутен, защото бившият грузински президент е еднакво ненавиждан както от руснаците, така и от абхазците. „Ние нямаме нужда нито от Саакашвили, нито от Хитлер! Как си позовлявате да говорите така с мен! Вие сте представител на руската армия!”, ядосано отвръща абхазкият представител. Въпреки това ние не получаваме разрешение да снимаме. Руският майор дори ни заплашва с тежки последици, ако все пак се опитаме да снимаме.

Митницата затруднява преминаването на границата

Въпреки напреженията, повечето абхазци стоят зад политиката на Москва, която цели да правърне Абхазия в предмостие срещу Грузия. Грузия се стреми към пълноправно членство в НАТО. 80 километа делят южните руски военни бази до граничния пункт Ингури в Абхазия от нефтопреработвателния терминал Супса в Грузия. Руските военни бази са оборудвани с най-модерна комуникационна техника. Демаркационната линия в Ингури е оборудвана със сензори за нощно виждане. Това затруднява силно и бездруго ограничения трафик през границата между Абхазия и Грузия.

Наскоро Абхазия въведе износни мита за селскостопански продукти. И селските стопани в пограничния абхазки окръг не могат да продават стоката си в съседна Грузия. С кмета на малкото село Акишка пътуваме по поречието на река Ингури. Той иска да ни покаже старите пътища на контрабандата. Изведнъж от храстите изскача руски войник и спира колата ни. Взима паспорта на кмета и отново потъва в храсталака. След малко се връща и ни заповядва да обърнем колата и да изчезваме. Руският войник изобщо не се впечатлява от настояването на кмета, че това тук било „неговото село”.

В търсене на признание

Само Венецуела, Никарагуа, тихоокеанската държава Науру и Русия са признали официално Абхазия. Външният министър Чирикба казва, че сега преговарял с други страни от Латинска Америка за установяване на дипломатически отношения с Абхазия. Това били стъпки по пътя към политическата нормалност на една суверенна страна. Абхазия била „де факто независима”, казва той. Тази формулировка обаче не отговоря на действителното състояние на нещата.