Първата световна война в учебниците по история

100 години след края на Първата световна война в Белград и Сараево се издигат паметници на Гаврило Принцип. На 28 юни 1914 година австроунгарският престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга са застреляни от сръбския студент. След атентата Австроунгарската империя поставя ултиматум на сръбското правителство. 30 дни по-късно избухва Първата световна война.

Гаврило Принцип е бил член на революционната организация "Млада Босна", чиято цел е създаването на южнославянска държава на сърбите, хърватите и бошняците. "В Югославия Гаврило Принцип е представян като борец за свобода. Това се отнася и до сръбските учебници по история", казва експертката по Югоизточна Европа Клаудия Лихновски от Института за международно изследване на учебниците "Георг Екерт" в Брауншвайг. Същото важи и за учебниците в Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Лихновски подчертава, че в Босна и Херцеговина учебниците са разделени на етнически принцип. "Има отделни учебници по история за сръбските, хърватските и мюсюлманските бошняци. Учебниците интерпретират историята от перспективата на собствената народностна група", казва тя. В случая с Гаврило Принцип разликите не са съществени. "Учебниците за хърватските и босненско-мюсюлманските ученици не представят Гаврило Принцип като герой, но не го и демонизират. Само в сръбските учебници по история се посочва, че след атентата сръбското население на Босна е било подложено на репресии", казва експертката.

Герой или убиец?

В учебниците по история в Румъния убийството на престолонаследника категорично е окачествено като терористичен акт. "На деянието на Принцип се гледа като на всяко друго убийство", казва учителят по история Йон Попа от немската гимназия в Сибиу. Атентатът ли обаче е причина за избухването на войната? "В румънските учебници атентатът е представен като предвестник на войната, като искрата, която възпламенява бурето с барут. Според румънските учебници по история основната причина за избухването на Първата световна война е съперничеството между великите сили за политическо влияние и борбата за суровини", казва Попа.

Според сръбските учебници пък Германия носи главната отговорност за Първата световна война. В един сръбски учебник по история четем: "Военното командване в Берлин, подкрепяно от едрия капитал, настоява за преразпределение на сферите на влияние и колониалното богатство". Според това тълкувание Австро-Унгария и Райхът само чакали удобен повод, за да мобилизират обществата в собствените си страни.

Новият исторически почит след комунизма

Интепретациите на причините за Първата световна война претъряха сериозни промени в България и Румъния след падането на комунизма. В българските учебници по история преди 1989 година Първата световна война се обяснява с "интересите на българската буржоазия", казва историкът Пламен Цветков. А румънският учител по история Йон Попа дори си спомня, че като ученик трябвало да зубри, че "империализмът, като израз на развитието на капиталистическото общество, е виновен за всичко". Днес историческият дискурс в образователна система на двете страни е по-трезв, диференциран и лишен от пропаганда, подчертават Цветков и Попа.

Учебниците по история в Югоизточна Европа показват, че "на историята все още се гледа през призмата на националното мислене", смята Клаудия Лихновски. "Съществуват традиции още от античността до наши дни, където собствената нация си има своя определена история. Макар понятието нация да е нещо по-съвременно. Преди 19 век хората не са мислели в днешните национални категории", казва тя.

Обща европейска история?

Вече има опити за оценки на историята от различни перспективи. Клаудия Лихновски дава пример с един нов учебник по история, издаден от Европейското дружество на учителите по история EUROCLIO. Той представя историята на бивша Югославия за периода от 1912 до 1945 година от различни гледни точки. "В него атентатът от Сараево е интерпретиран от всички възможни ъгли", казва тя. Добре би било, ако учениците от една народностна група в Босна се занимаят с учебниците по история на другите групи, за да могат да видят разликите в интерпретацията на историята.

Не само Югоизточна Европа обаче гледа на историята през "националните" си очила. "От десетилетия насам всяка европейска нация има своя собствена история за Първата световна война. Днес трябва да се опитаме да хармонизираме различните интрепретации, за да стигнем един ден и до обща европейска история", казва историкът Лучиан Боя, автор на книга за ролята на Румъния в началните години на Първата световна война.