Първите 100 дни от управлението на Раул Кастро
3 юни 2008
Раул Кастро може сам да си честити: в първите сто дни от управлението си той задвижи някои дребни икономически реформи, без обаче да разклати ни най-малко политическите и идеологически устои на режима, включително и репресивния апарат на комунистическата партия. В идеологическо отношение Раул остава верен на основните постулати на Фидел :вината за лошото състояние в Куба е на САЩ, техния империализъм и ембаргото срещу страната. При избирането му за държавен глава Раул Кастро призна:
"Вярно е, че сме изправени пред обективни ограничения. Ние ги знаем много добре и ежедневно страдаме от тях. Говоря за прекомерното количество забрани и регулативни правила. Нека започнем постепенно да ги отменяме."
Намек за пазарни реформи
И действително последваха някои мерки и малки реформи: стоки за потребление междувременно се продават и срещу твърда валута: телевизори, дивиди плейъри, мотоциклети и мобифони могат свободно да бъдат закупени, независимо, че Фидел Кастро от болничната стая изрази публичното си недоволство от пекалено "свободния" от негова гледна точка режим на ползване на подобни уреди.
Разбира се, болшинството кубинци работя в държавни предприятия за мизерни заплати, които се изплащат в песос , а един телевизор струва около 2000 долара или близо 110 средни месечни заплати.
Мерки в земеделието
Друга от реформите на Раул Кастро се забелязва най-ясно в селските региони -запустелите земи бяха раздадени на дребни селски стопани, кооперациите получават кредити, посадъчен материал и машини. Взимането на решения е децентрализирано, а добивите от реколтата са увеличени. С въвеждането на някои минимални пазарни елементи, новият държавен глава се опитва да намали болезнената зависимост на страната от внос на хранителни стоки.
В политическо отношение обаче няма никаква либерализация. Макар, че бяха подписани международни споразумениа за човешките права, близо 200 политически затворници си останаха зад решетките. В страната съществува цензура и самоцензура сред журналистите, както и контрол над използването на интернет. От истинската свобода Куба е все още точно толкова далеч, колкото САЩ от вдигането на ембаргото срещу кубинския режим.