Пясъчната кула Русия
28 юни 2016
Макар и с мъка, миналата седмица ЕС успя да запази единството си спрямо Русия и удължи санкциите срещу страната с още шест месеца. Но по време на дебатите стана ясно, че много европейски политици са изкушени да търсят някаква що-годе приемлива причина за отмяна на санкциите. Надълго и нашироко се обсъди въпросът дали може да има частична отмяна на санкциите, ако е налице и частично изпълнение на договореностите от Минск.
Човек би проявил разбиране за този дебат, ако в украинския конфликт Русия се беше раздвижила поне малко. Но тя не излъчва такива сигнали. И сега Москва може спокойно да наблюдава как настроенията в някои европейски страни се обръщат в нейна полза, при това без да е необходимо да си мръдне и пръста. Изопачавайки фактите така, както иначе го могат само в Първи канал на руската държавна телевизия, германските социалдемократи, начело с външния министър Щайнмайер, обвиниха НАТО в "дрънкане на оръжие" и "гръмка военна реторика". При това "прегрешението" на НАТО се състои в това, че просто си върши работата: да тренира отбраната на съюзническа територия.
Урокът
Колкото и да се самозабравя в изпращането на приятелски сигнали към Москва, Западът трябва да е наясно, че при сегашния руски режим не може да има възстановяване на отношенията, каквито бяха преди окупацията на Крим. Европейците трябва да са наясно и с друго: опитите да успокоят страстите чрез отстъпки пред руското ръководство може да им излязат в дългосрочен план твърде скъпо.
Още преди путиновите "зелени човечета" да кацнат на полуостров Крим, нормалността в отношенията беше повече западноевропейско желание, отколкото реалност. След краткия ужас от руско-грузинската война през лятото на 2008 година, Западът си затвори очите за редица предупредителни сигнали. И така се стигна дотам, че ЕС влезе напълно неподготвен в един конфликт, който се разгоря заради планираното за края на 2013 подписване на споразумението за асоцииране с Украйна.
След този урок е повече от ясно, че е крайно време Западът да помисли над някаква дългосрочна политика спрямо Русия, която обаче да е съобразена с руските реалности. Още през 1985 година Вацлав Хавел написа, че "една държава, която лишава собствените си граждани от основни човешки права, неминуемо става опасна и за съседите си. Вътрешният произвол неизбежно прераства в произвол във външните отношения". Развитието на Русия под ръководството на Владимир Путин се явява като тъжно потвърждение на тези думи на Хавел: разрастването на репресиите срещу инакомислещите в самата Русия върви ръка за ръка с растящата агресия спрямо непосредствените съседи на страната.
Никой не може да предскаже колко дълго още Путин и неговото обкръжение ще господстват в Русия. Но като имаме предвид добре функциониращия репресивен апарат и високата популярност на Путин, това господство може да продължи много дълго. В същото време обаче е ясно, че заради икономическите трудности и ерозията на държавните институции цялата тази властова структура може да се срути ненадейно като пясъчна кула. А това, което ще последва след колапса, може да се окаже още по-нерадостно от сегашното положение: тъй като не се знае кой ще вземе властта, съществува реална опасност Русия да затъне за дълги години в хаос. А това определено е стряскаща перспектива, като имаме предвид големината на страната, нейния оръжеен потенциал и значението ѝ за енергийното снабдяване на Европа.
Твърд подход, но и диалог
Казано накратко: ЕС и НАТО трябва да са подготвени както за дълго господство на Путин, така и за внезапен колапс на неговата власт. А това означава, че те трябва да са в състояние да се защитават както срещу опитите за дестабилизиране от страна на сегашния режим, така и срещу евентуални сътресения след неговия край, когато и да настъпи той. По същата причина трябва да бъде засилен ангажиментът към източноевропейските съседи на ЕС - и най-вече към Украйна, Грузия и Молдова. Защото стабилността на тези страни гарантира на ЕС и НАТО повече сигурност.
В същото време трябва да е ясно, че твърдият подход спрямо Русия не бива да бъде в ущърб на диалога. Европа не е изправена пред избора дрънкане на оръжие или диалог, както се опитват да ни внушават в последно време. Каналите за диалог не бива да бъдат запушвани. Защото отсега се знае, че Русия ще ангажира вниманието на Европа още дълго време.
Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main