Коментар от Барбара Везел:
Хората могат да бъдат накарани да повярват и на най-абсурдното политическо твърдение, стига да им го повтарят достатъчно често - това е изпитаната рецепта на всяка пропаганда. Турското правителство очевидно владее това изкуство до съвършенство.
Ама разбира се, че е виновен ЕС
Нападението е най-добрата защита - на тази тактика заложи турският министър по европейските въпроси Юмер Челик по време на посещението си в Брюксел. По неговите думи, кризата в двустранните отношения се дължала основно на проблеми в комуникацията. Европейците просто не били в състояние да проумеят спецификата на Турция. И затова ЕС бил виновен за влошаването на отношенията - първо, защото след опита за преврат не застанал твърдо на страната на турското правителство. И второ, защото не проявявал разбиране, че Анкара е принудена да се бори с всички средства срещу своите врагове.
Подобни изявления, които се използват като оправдание за масовите арести, изтезанията, чистките и фактическата отмяна на медийната свобода, слушаме вече от месеци насам. И ни звучат като извадени от наръчник за тоталитарни владетели. Не проумява ли министър Челик, че с подобни изяви отдалечава още повече Турция от членството в ЕС? Защото всеки, който чуе турската пропаганда, се убеждава още по-силно, че поне в обозримо бъдеще тази страна определено няма място в ЕС.
Но и по този въпрос Челик е категоричен, че виновни са другите: европейците били ислямофоби и ксенофоби, а възходът на дяснорадикалните движения в Европа бил същинската причина, поради която тамошните управляващи критикуват турското правителство. А върхът на всичко беше твърдението му, че неговата страна била кристално чиста европейска демокрация.
Сюрреалистичната изява на Юмер Челик преследва една-единствена цел: да даде на правителството на Ердоган нова възможност да разтръби из Брюксел своята тоталитарна пропаганда. Но защо изобщо го допускаме? Нито Ердоган, нито неговите приближени имат намерение да спазват европейските принципи и да зачитат демократичните ценности. Защо тогава да им предоставяме все нови и нови възможности да разпространяват своите изкривени истини?
Ангела Меркел и други европейски лидери досега отказваха да се съгласят на подобна категорична стъпка - с аргумента, че каналите за комуникация с Турция трябва да останат отворени. Така обаче просто се самозалъгваме, защото истински диалог всъщност не съществува. Анкара съвсем демонстративно игнорира европейските искания и апели, не спира да нарушава демократичните стандарти и вече е толкова далеч от еврочленството, колкото никога досега. Преговорите с Анкара и бездруго са фактически замразени. Не е ли по-добре този факт да бъде признат публично, вместо да продължат да ни засипват с високопарни изявления?
Така повече не може!
Още когато Меркел сключваше споразумението за бежанците, се чуха предупреждения, че това ще даде на Турция възможност да я изнудва. Така и стана - от дни насам Анкара заплашва, че ще започне да пропуска мигранти към Европа. Тези закани очевидно оказват въздействие. Как иначе да си обясним предпазливата реакция на ЕС?
Към момента правителствата на страните от ЕС отказват да се съгласят дори с препоръката на ЕП, съгласно която преговорите за еврочленството на Турция трябва да бъдат поне замразени. А всъщност е крайно време те да бъдат направо прекратени. Нима е възможно да се поддържат преговори за еврочленство с една страна, където ставаме свидетели на такива чудовищни посегателства срещу инакомислещите? Червената линия отдавна вече е прекрачена. И не е нужно да изчакваме Турция да върне и смъртното наказание.
С тази колеблива политика ЕС сам налива вода в мелницата на популистите. Берлин, Париж и останалите в ЕС трябва най-сетне да проявят смелост и да се решат на неизбежната стъпка: прекратяване на псевдо-преговорите с Турция. ЕС е длъжен да каже на Ердоган, че така повече не може. Подобна стъпка би се отразила много добре на европейската политика. Защото ще я направи да изглежда значително по-честна.