Разговор с лидера на германската Социалдемократическа партия Курт Бек за ситуацията в Афганистан

Г-н Бек, вие бяхте на тридневно посещиние в една страна, която в усилията си за установяване на стабилност и демокрация е все още изправена пред многобройни спънки. Какви са непосредствените ви впечатления след посещението в Афганистан?

“На първо място ми направи впечатление, че ситуацията в различните части на Афганистан е много по-диференцирана отколкото ние в Германия, в Европа като цяло, предполагаме. Направи ми също впечатление, че страната е изключително натоварена с изпълнението на редица належащи задачи, населението е под непрестанен натиск, животът там е изключително напрегнат. Усеща се натоварването, натрупало се през четвърт век войни и граждански войни. Надявам се само, че афганистанският народ няма да загуби надеждата.”

Г-н Бек, вие обърнахте внимание на различната ситуация в отделните части на Афганистан. Северните части на страната, където са разположени войниците на Бундесвера, се смятат за сравнително стабилни, въпреки че и там опасността от терористични действия е все още налице. Към това се прибавя и разполагането на германски разузнавателни самолети “Торнадо” в Афганистан. Как се отразява това на настроението в германската база?

“Като цяло настроението е добро. Естествено има и оплаквания, но те засягат проблеми от ежедневието в германската база. Принципно останах с впечатлението, че германските войници са доволни от сътрудничеството си с местните органи при изпълнението на поставените им задачи в рамките на възстановителните процеси.”

Германският Бундесвер оказва в Афганистан предимно цивилна помощ. Вие посетихте няколко проекта. Как се приема германската помощ от местните органи и от населението?

“Германската помощ се приема много добре. Аз самият положих основите за изграждане на училище само за момичета и се радвам да установя, че този проект е много успешен и доставя радост на децата и родителите им. Мисля, че не е нормално момичетата да бъдат обучавани в примитивни палатки, докато момчетата имат право да посещават нормални училища. Всичко това е повод за надежда и ме кара да мисля, че работата на Бундесвера в Афганистан се приема с доверие и благодарност именно заради перспективите, които отваря.”

Тези дни се подготвя поправка на закона за медиите в Афганистан. Това обезпокоява много афганистански журналисти, тъй като се очаква, че новият закон ще ограничи значително свободите им. Вие се срещнахте с няколко реномирани афганистански журналисти. Какви са впечатленията ви от разговора с тях?

“Изясних им, че ние не сме в състояние да окажем натиск върху едно свободно избрано правителство, върху един свободно избран парламент. На среща с афганистански депутати изясних обаче също, че свободния свят очаква от Афганистан да съблюдава свободата на словото, която е неизменна част от основните свободи в едно демократично общество.”

В следствие на засилилите се терористични действия в южната част на Афганистан президентът Хамид Карзай е изложен на силен вътрешнополитически натиск. Вие не изключвате възможността за провеждането на нова международна конференция за Афганистан. Дължи ли се това на впечатленията ви от разговора с Карзай?

“Да, но не само от разговора с него. В следствие на редица срещи в страната стигнах до извода, че би трябвало да се потърси начин за водене на конструктивни разговори с представители на умерените сили, и на тези, които принципно не изключват възможноста за помирение. Това би спомогнало за установяване на стабилност и в размирните южни части на Афганистан. В страната има силен фундаменталистки лагер, който обаче би могъл да бъде включен във взимането на едно разумно и толерантно решение за Афганистан. В страната има обаче и брутални убийци, престъпни групировки, които се интересуват единствено от наркотрафик. Трябва да правим разлика между едните и другите и трябва да търсим пътища за намиране на обща позиция.”

Вие правите разлика между умерените сили в Афганистан и между тези, които тероризират населението. Има ли въобще смисъл да се търси възможност за разговори с терористи?

“Естествено не. Убийците на невинни не могат да са наши партньори. Въпреки това останах с впечатлението, че сред тези хора има личности, с които въпреки това би трябвало да се разговаря, най-вече заради огромното им влияние. Британските сили в Афганистан направиха вече опит да установят контакт с тези хора. Разговорите с тях бяха за жалост безуспешни, което не означава обаче, че не си заслужава да опитаме отново.”

Г-н Бек, смятате ли, че Германия би трябвало да разшири дейността си в Афганистан отвъд рамките на настоящите й проекти?

“Не смятам, че трябва да променяме приоритетните си цели, но виждам необходимост от по-добра координация на действията ни. Германският Бундесвер съдейства главно в работата по възстановяването на Афганистан – изграждане на училища, на транспортна система, на системи за снабдяване с питейна вода, обучение на полицейски служители, тоест проекти, които спомагат за установяването на нормално ежедневие в Афганистан. Мисля, че по този начин откриваме нови перспективи и даваме на афганистанското население повод за надежда.”