it politik mitte

Вероятно премиерът Берлускони не си направи добре сметката, като скъса връзката с дългогодишния си съратник, председателя на парламента Фини. Сега той вече няма парламентарно мнозинство. Но Фини може би също се излъга. Бившият постфашист искаше да бъде изгонен от бившия си ментор, за да седне после на мястото му. Само че сега той е един от поне трима кандидати за шефския пост във формиращия се нов център. А опозицията, която още от първата изборна победа на Берлускони през 1994 се опитва със сляпа омраза да го лиши от всякаква легитимност и да го отстрани от власт, е разединена и без никаква програма.

Всичко това не вълнува особено италианците, които начело с президента Наполитано заминаха в отпуска. Парламентът също ще се събере отново едва през септември. Несъмнено Берлускони осигури на Италия повече стабилност от всеки правителствен ръководител преди него; но и по негово време имаше правителствени кризи. Досега той успяваше да излезе невредим от всяка от тях. Дали това ще му се удаде и сега?

Има ли достоен наследник?

Премиерът явно беше решил, че заедно с Фини управляващата коалиция ще напуснат само още неколцина; това вероятно са му нашепвали клакьорите, с които се обгражда. Оттеглянето на 33 депутати трябва да го е изненадало. Берлускони се смята за "най-успешния министър-председател", който страната е имала. И наистина Италия устоя на икономическата криза по-добре от много други страни от ЕС. Положението на повечето италианци не е по-лошо от онова на хората другаде. Помощта на кабинета Берлускони за пострадалите от земетресението в Абруция беше много по-ефикасна от всичко, което свърши преди години премиерът Проди в Умбрия. А борбата срещу мафията е така успешна, че в Калабрия отново живна дребната престъпност, нещо, което една силна Ндрангета не би допуснала.

От друга страна Берлускони не проведе нито една реформа. Подкрепата му рязко намаля. Пита се: кой би могъл да го наследи? Първи отговор: спокойно, никой не бива да подценява Берлускони. Той разполага не само с обичайните средства на политическия занаят, а може да "убеждава" и с пари и синекури. Втори отговор: Фини. Сериозно? Повече от вражда към Берлускони, отколкото по принципни съображения около Фини в долната и горната камара на парламента се сформираха две нови среднистки фракции. Само че мястото там беше вече заето. Сега тамошните групировки, християндемократите на Казини и сбирщината от десни и леви на бившия римски кмет Рутели, трябва да се престроят наново. И тримата - Фини, Казини и Рутели - искат да застанат начело.

Шахматни ходове

С укрепването на центъра започва да се разпада установената с последната изборна реформа двупартийна система. Индивидуализмът на италианската политика трудно се побира само в две големи партии. Още преди това по периферията възникнаха нови популистки формации - отляво "Италия на ценностите", отдясно "Северната лига"; те ще спечелят най-много от едни нови избори. Лигата се развива постепенно като общодържавна сила, но засега си остава партия на Севера. "Италия на ценностите" не предлага програма, а само опозиция.

Партията на Берлускони "Народ на свободата" изгуби не само Фини. Насочването му към центъра тласка "народа" надясно към Лигата, за да запази позициите си. И ето че веднага възникват центробежни сили: финансовият министър Тремонти бива спряган като евентуален приемник на Берлускони. Само че той изобщо няма намерение да тръгне да сваля своя шеф; същото може да се каже и за външния министър Фратини, за когото говорят, че събирал верни хора около себе си, за да предотврати разпадането на партията след Берлускони.

Особено безутешно е положението в лявата Демократическа партия, която не успя да извлече изгода от затрудненията на Берлускони. Досега партийният лидер Берсани, политик лишен от всякаква харизма, не е успял да сплоти партията, състояща се от поне осем фракции. Демократическата партия едва ли иска нови избори тази есен; центърът около Фини и другите също би трябвало да е против. От ново гласуване биха могли да имат най-голяма полза само периферните формации. А посред всички стои Берлускони, който със сигурност се надява на нов изборен успех.