Раздухана сензацийка или истински скандал?
23 декември 2011
В предстоящото Коледно обръщение на германския президент аферата около частния кредит, който е взел преди 3 години от един свой приятел бизнесмен, няма да се споменава. Вчера Вулф премина в контранастъпление, като се извини, че не е информирал подробно за получения кредит, но даде да се разбере, че не възнамерява да подаде оставка. Междувременно медиите продължават да следят внимателно всеки нов ход в развитието на скандала.
Невинен до доказване на противното
В прокуратурата на Хановер от началото на седмицата са били внесени девет обвинения в корупция срещу Вулф. Говорител на прокуратурата съобщи обаче, че не се предвижда започване на съдебно разследване срещу държавния глава: връзките му с богати бизнесмени и получените от тях услуги не били подозрителни в правно отношение.
Остро критичният медиен подход към Вулф не впечатлява впрочем германските граждани. Всички допитвания показват, че Вулф е изгубил наистина част от авторитета си, но въпреки това мнозинството е против оставката му. Медийният специалист професор Карстен Райнеман не вижда нищо особено в контраста между медийното и общественото мнение. Той изтъква две причини за това: "Първо, журналистите нерядко смятат за важни неща, които малко интересуват гражданите. И второ, те са обикновено по-точно информирани, защото това им е работата."
Райнеман дава за пример случая с бившия министър на отбраната цу Гутенберг, който дълго се радваше на популярност, защото мнозина смятаха обвиненията в плагиат за не толкова важни. Едва след като медиите изнесоха всички подробности за мащабите на плагиата, се промени и общественото мнение.
Който разтакава, зло не мисли?
Райнеман смята, че в случая с Вулф не става дума за раздухване на сензация - "просто медиите си вършат работата". Той напомня, че авторитетът е от изключително значение за един политик. Ако авторитетът понесе щети, политикът не може повече да действа суверенно. Самият Вулф вдигна летвата много високо: "Трагично е, че в тези трудни времена Германия няма президент, чийто глас притежава необходимия авторитет". С тези думи през 2000 г. Вулф атакува тогавашния държавен глава Йоханес Рау. Той бе обвинен, че преди да стане президент е предприел няколко пътувания за сметка на една банка.
Първоначално президентът Вулф бе много сдържан в разкриването на подробности за връзките си с бизнесмените Егон Гееркенс и Карстен Машмайер. Медийният експерт Райнеман смята, че със своята тактика на разтакаване Вулф сам е дал храна на медиите.