Разнобой в НАТО

Още преди срещата на върха в Чикаго генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен каза, че НАТО ще отправи мощни послания към света. И 60 години след основаването си Алиансът не е загубил нищо от своята привлекателност. Трансатлантическият отбранителен съюз от 28 държави е най-значимият съюз в света по въпросите на сигурността. Расмусен смята, че Алиансът е готов за предизвикателствата на 21 век.

Толкоз за плана на датчанина, който се надява срещата в Чикаго да бъде от историческо значение. Като бивш премиер Расмусен знае правилата в политиката. Той умее много добре да скрива належащите проблеми зад фасадата на политическата реторика. Защото в действителност само организационните рамкови условия имат историческо значение. С над 60-те държавни и правителствени ръководители срещата ще остане в историята като най-многолюдната. Нищо повече. Остава да видим дали ще стигне времето за справяне с предстоящите предизвикателства.

Блатото Афганистан

На предишната среща на върха в Лисабон бяха положени основите за изтегляне на НАТО от Афганистан до края на 2014 година. Съществуваше консенсус за общо изтегляне на всички войски. Откакто обаче на власт във Франция е новият президент Оланд, този консенсус е нарушен. Още в предизборната си кампания Оланд обяви намерението си да изтегли френските войски до края на тази година. Във военно отношение Алиансът може да се справи и без французите. Наблюдателите обаче се опасяват, че и други уморени от войната държави ще последват примера на Франция и може да се стигне до нещо като съревнование по изтеглянето от Хиндукуш.

Логистиката на това изтегляне е достатъчно сложна задача и без инатливите държави. Освен 100 хил. войници от страната трябва да бъдат изведени и 70 хил. транспортни средства и 122 хил. контейнери. Според изчисленията на НАТО през идните три години всеки седем минути по един тежкотоварен камион би трябвало да напуска Афганистан. Освен това изтеглянето може да бъде планирано едва след като се изясни концепцията за след 2014 година. Засега се знае със сигурност, че и след този срок в страната ще останат войници. Но в каква численост и с какъв мандат? Основната им задача ще бъде по-нататъшното обучение на афганистанската армия и полиция.

Спорът за парите

Освен решаването на тези въпроси НАТО трябва да направи и крачка напред по отношение на финансите. Нали някой трябва да плаща на афганистанските сили за сигурност, които ще се грижат за сигурността в бъдеще. Това удоволствие ще струва 3 милиарда евро годишно, като лъвският пай от разходите отново се пада на САЩ. Президентът Обама очаква подкрепа и от другите страни-членки на НАТО. Германското правителство предлага да участва със 150 милиона евро годишно, като допълнително инвестира и 430 милиона за възстановяването и развитието на Афганистан. Обама иска европейските партньори да отделят повече пари за Алианса.

Сега основната финансова тежест се носи от САЩ, които осигуряват 75 процента от средствата, необходими за функционирането на Алианса. Затова Вашингтон настоява, европейските му съюзници да се бръкнат по-дълбоко за пари. Това обаче ще бъде много трудна задача предвид празните държавни каси в повечето европейски страни-членки на НАТО.

Почти няма надежда, че ще бъде решен и въпросът за новата стратегическа концепция на Алианса. Става дума най-вече за съотношението между ядрените и конвенционалните средства за отбрана. Предвид разнобоя между страните-членки, съществува опасността срещата на върха в Чикаго да не се превърне в историческа за пакта.

АГ, ДВ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов