Разумът тегли към ЕС, сърцето - към Русия

Само това ѝ липсваше на Сърбия: войната в Украйна! Страната и без това си има достатъчно други, собствени проблеми: последствията от войните през 90-те години на миналия век, закъсалата икономика, корупцията и масово разпространеното връзкарство. Независимо от това украинската криза вълнува всички в Сърбия. Все по-често откъм Брюксел и Вашингтон се дочува настояването, че Белград е длъжен да се присъедини към санкциите срещу Русия, ако иска да влезе в ЕС. Откъм Москва пък, редом с традиционните славянско-православни обяснения в любов, съвсем отчетливо се чува и категоричното предупреждение: "Само да сте посмели!” - пише германският "Тагесцайтунг"

"Нойе Цюрхел Цайтунг" припомня още, че ЕС е предупредил държавите-кандидатки за членство да не се възползват от пазарните ниши, които отвори ембаргото срещу Русия. След като Русия наложи забрана за внос на храни от ЕС, на руския пазар нахлуха редица други страни, като Турция, например, която изобщо не се плаши от предупрежденията на Брюксел. Различно е положението с балканските държави, които искат да влязат в ЕС. Албания и Черна гора незабавно възприеха европейския курс, в Македония обаче - и особено в Сърбия - колебанието е голямо.

Шпагат между Изтока и Запада

Сръбският премиер Александър Вучич се опитва да направи шпагат между Изтока и Запада. Като някаква мантра той непрекъснато повтаря, че Сърбия признава териториалната цялост на Украйна заедно с Крим, но не възнамерява да налага санкции на Русия. Очевидно разумът тегли Сърбия към ЕС, но сърцето - към Русия, коментира "Тагесцайтунг". Вестникът припомня, че руският "Газпром" купи сръбския петролен монополист NIS (Naftna Industrija Srbije) и че от проекта "Южен поток" в Сърбия очакват инвестиции за над 2 милиарда евро.

Русия отпусна на Сърбия кредит от 800 милиона долара, за да модернизира железниците си, както и още два кредита (200 и 500 милиона долара) за консолидиране на бюджета. На летището в Ниш Русия изгради "база за хуманитарни операции" на стойност 20 милиона долара, която беше многократно посетена от руският министър на отбраната Сергей Шойгу. Според сръбското външно министерство, двете страни си сътрудничат успешно и в областта на отбраната.

Германските медии посочват, че Сърбия се намира в много лошо икономическо положение и почти съдбовно зависи от руската помощ и търговията с Русия. След Германия и Италия тъкмо Русия е най-големият търговски партньор на Сърбия. Да не говорим, че Сърбия изцяло зависи от руския газ. Ако Русия увеличи цените на газа, това може да доведе Сърбия до банкрут.

Ембаргото върху храните обаче дава сериозни шансове на сръбските фермери, защото страната им има споразумение за безмитна търговия с Русия. Още преди избухването на настоящата "търговска война" между Запада и Москва, сръбският износ за Русия отбеляза рязко покачване, а в момента сръбските производители на млечни продукти, плодове и зеленчуци направо са затрупани с поръчки от Русия. Проблемът обаче е в това, че те почти нямат възможност допълнително да увеличат производството си.

ЕС има лостове за натиск над Сърбия

Наказателните мерки срещу Русия са непопулярни сред сърбите не само по икономически причини. Мнозинството сърби изпитват приятелски чувства към Русия. В основата им са общата православна религия, славянското роднинство и спомените за руската подкрепа през 19-ти век. Сърбия щяла да си направи мечешка услуга, ако подкрепи западните санкции срещу Русия, заяви в прав текст руският посланик в Белград. Брюксел обаче разполага с важен лост, чрез който може да принуди държавите-кандидатки за членство да се придържат към общата външна политика на общността.

Очаква се през 2015 година да бъде отворена първата глава от преговорите със Сърбия. Най-късно тогава ще се окаже, че Белград трябва да се придържа към линията на Брюксел, ако държи да се присъедини към ЕС. Разбира се, тези преговори ще траят поне едно десетилетие, а това означава, че натискът откъм Брюксел няма да е толкова силен. Според един западен дипломат, засега Германия проявява търпимост към Сърбия. Но доколкото Германия играе ролята на водеща европейска сила на Балканите, става ясно, че в бъдеще Берлин едва ли ще търпи подобни своеволия от страна на страни-кандидатки, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг".