Реалистично ли е пълноправното членство на Турция в ЕС?

Турският премиер Ердоган изглежда все по-фрустриран. За голямата си цел, пълноправното членство на Турция в Евросъюза, той може да демонстрира редица проведени реформи, които Европа очаква от Анкара. А вследствие на газовия спор между Русия и Украйна Турция стана още по-важен фактор на енергийната политика като алтернативна транзитна страна.

Не е ли това вече достатъчно, за да отвори пътя към пълноправното членство? Формално погледнато по този път е поето вече отдавна. Присъединителните преговори текат глава по глава, както се казва на жаргона на ЕС, те се отработват, бавно наистина, но все пак. Ала Ердоган и мнозина сред сънародниците му чувстват, че ЕС не желае Турция като пълноправен член на общността.

Препятствието е надълбоко

Някои като германската канцлерка Ангела Меркел го и казват открито. Но когато председателят на комисията на ЕС Жозе Мануел Дурао Барозу заяви по дипломатичния си начин, че европейското обществено мнение трябва да бъде спечелено за турското присъединяване, нещата не стават по-различни. Защото мнозинството сред европейските граждани е скептично, до отхвърлящо и нищо не подсказва някакъв обрат в тази тенденция.

Вече не става дума само за дефицита на реформи или двойнственото поведение на Анкара към члена на ЕС Кипър. Става дума за нещо по-принципно. Мнозина сред гражданите на старите страни-членки остават с впечатлението, че ЕС вече понадцени силите си с огромния разширителен тур с 10 нови членки още през 2004 година. Същевременно на ЕС не му достига вътрешна реформа, за да може да остане дееспособен или отново да стане такъв.

Ала и това още не обяснява всичко. Същественото е в повечето случаи дифузното усещане, че Турция не подхожда на европейската култура. Много тук е свързано с исляма. Ала ако Турция беше малка държава, нещата щяха да изглеждат по-различно. Става дума за исляма и за политически-културните му последствия във връзка с големината на Турция като страна.

Болезнени истини

Понастоящем Турция има 70 милиона граждани. Благодарение на младото си население скоро тя ще изпревари Германия в демографско отношение. По този начин Турция като член на ЕС би разполагала с най-многобройното население в общността и би влияла силно върху политиката му с тежестта си. А и кой гарантира, че Турция ще остане светска държава? Още отсега има ясни радикално-ислямски тенденции.

Наистина всичко говори в полза на по-тясно обвързване на Турция с ЕС, но все пак и против пълноправното членство. Да се налага то против волята на мнозинството сред европейското население би било не само безмислено, но и опасно. И все пак повече евро-политици би трябвало да имат смелостта да казват на Турция тази истина. Защото нищо не би било по-фрустриращо от привидните преговори, продължаващи с десетилетия.