Решението за Сърбия: поощрение за реформаторите

И въпреки това: С този външнополитически успех в джоба, сръбският президент Борис Тадич навлиза подсилен в предизборната борба. През май в Сърбия се избира нов парламент. Подкрепата на Брюксел за неговия про-европейски курс едва ли би могла да бъде по-ясна. Национално-консервативните му противници като бившия сръбски президент Воислав Кощуница няма да могат вече така лесно да ходят на лов за избирателски гласове. Още повече, че жестът на Брюксел окончателно освободи страната от имиджа на парий, с който се бе сдобила покрай ролята си във войните на Балканите през последните две десетилетия. Вратата на евроатлантическата интеграция сега е по-силно отворена от когато и да било преди.

Нерешеният Косовски въпрос - бреме за всички

За да се тръгне по този път обаче, трябва да се реши териториалният спор с Косово. Защото докато въпросът за държавната независимост на Косово е спорен, той ще тежи като бреме, както на демократичното развитие на Сърбия, така и на Косово, ще спъва евроинтеграцията на двете страни и ще раздвоява ЕС. Пет държави-членки на ЕС все още не са признали Косово като суверенна държава.

Допълнителна трудност произтича от това, че Сърбия повече или по-малко открито се опитва да прокара присъединяването на населеното предимно със сърби Северно Косово към Сърбия. Може ли обаче Косовският въпрос да се реши чрез нова промяна на границите? Подобно нещо не е никак препоръчително, защото евентуалните промени могат да предизвикат "ефект на доминото", който да засегне съседни страни като Босна и Херцеговина или Македония, които също имат проблеми с малцинствата си.

Косовският проблем не може да се реши с промяна на границите, а само в дългосрочен план, когато ЕС сериозно постави тази тематика в центъра на своя дневен ред. Под европейско посредничество би трябвало да се проведат истински преговори за статута на Северно Косово, които да заменят сегашния "диалог" между Белград и Прищина, който е концентриран единствено над решаването на битови трудности за населението от двете страни. Ако ЕС иска да си спести нов териториален конфликт по модела на Кипърския, той ще трябва по-активно да се заеме с посредническата си роля.

Поканата от Брюксел е важна стъпка към задълбочаване на европейската интеграция не само за Сърбия. Тя показва, че ЕС продължава да се придържа към стратегията си за присъединяване на страните от Западните Балкани, независимо от всички трудности, предизвикани от финансовата криза. За всички страни от региона, които се движат по пътя към ЕС, това е окуражаващ сигнал да продължат реформаторските си усилия.

Нека не се заблуждаваме!

Решението от Брюксел обаче не бива да заблуждава никого. Сърбия има да решава още много проблеми, а сръбското правителство тепърва ще трябва да се залови с редица непопулярни реформи: нужно е да се модернизира публичната администрация, да се засили борбата срещу корупцията и да се намали прекомерната бюрокрация. Тъй като финансовата криза остави своите следи и в Сърбия, правителството в Белград ще трябва да осъществи истински икономически реформи, като най-сетне приватизира някои държавни предприятия.

Нужно е да се гарантира и независимостта на правосъдието. Правителството в Белград трябва да каже на избирателите истината: пътят към ЕС може да се измине единствено с помощта на болезнени реформи. Това може да поприглуши възторга на сърбите, но пък ще предпази от грешни очаквания и неприятни изненади. Какви ли? Гръцките им съседи биха могли доста точно да им ги опишат.

Автор: Верица Спасовска, Редактор: Мария Илчева