Робите на Ким

Според данни на правозащитната организация "Human Rights in North Korea" (HRNK), правителството в Пхенян използва все повече собствени граждани като принудителни работници. Изглежда, че режимът по този начин се опитва да заобиколи международните санкции и да си набави твърда валута.

В доклад, публикуван на 30-ти ноември тази година, организацията обвинява управниците в Пхенян, че разширяват някои от трудовите лагери в страната. Хората, които са били осъдени от държавата за някакви престъпления, остават там за неопределено дълъг период. Задържаните биват принуждавани да работят в селското и горско стопанство, във фабрики и мини. С помощта на сателитно наблюдение правозащитниците са установили, че броят на задържаните в трудовите лагери междувременно се е увеличил до 120 000 души.

Ужасяващи условия

"Вярно, че актуалният им брой е по-нисък от историческия рекорд от 250.000 души, но това не бива да ни кара да смятаме, че има някакъв напредък", казва Грег Скарлатю, директор на HRNK. Той обяснява, че условията в лагерите са просто ужасяващи, а задържаните в тях били карани да работят до пълно изтощение, без да им се дава достатъчно храна.

"При управлението на Ким Чен Ун се предприемат агресивни чистки и значително по-твърди действия срещу онези, които режимът нарича "измет"", казва Скарлатю. "С оглед на това, че се преследват и членове на семействата или сътрудници на задържаните, може да се предположи, че броят на политическите затворници вероятно е нараснал значително в последно време. Сега ние го проверяваме с помощта на сателитни снимки и свидетелски показания на избягали в чужбина", добавя директорът на организацията.

Според правозащитници, някои от трудовите лагери са били разширени, един от тях обаче, намирал се край границата с Китай, е бил затворен. Твърди се, че севернокорейският режим не е искал китайски туристи или бизнесмени да виждат какво се случва вътре в лагера. Освен това така е била предотвратена и опасността задържаните да бягат през границата.

Какво обаче се е случило със задържаните от въпросния лагер, носещ номер 22? Комплексът се е простирал на повече от 2000 кв. км. и е бил закрит през 2013 година. Предполага се, че една част от задържаните са били преместени в други лагери, а други по всяка вероятност са измрели от глад – става дума за може би около 20 000 души.

Трудно е да се каже колко пари печели режимът от принудителния труд. Част от тези приходи вероятно финансират любимите проекти на Ким Чен Ун. "Възможно е парите да се използват и за военни цели", казва директорът на HRNK. "Северна Корея не разполага с много средства и всички налични ресурси отиват най-вече за армията", добавя той.

"Режимът "изнася" принудителни работници и в чужбина", казва Марзуки Дарусман, специален пълномощник на ООН по въпросите за човешките права в Северна Корея. През ноември той публикува свой доклад, в който твърди, че над 50 000 севернокорейци в момента са изпратени на принудителна работа зад граница, главно като дървосекачи, миньори и строителни или текстилни работници.

Повечето от тях били изпратени в Русия и Китай, но и в 15 други държави като Кувейт, Малайзия, катар, Полша. Месечните им заплати, които вероятно са от порядъка на 110 евро, се изплащали направо на севернокорейското правителство. Според някои преценки, приходите от тези работници достигат два милиарда евро годишно.

Правозащитните организации говорят за робски условия и недохранване, както и за работно време, стигащо до 20 часа на денонощие. Работниците били строго надзиравани от севернокорейски офицери, за да се гарантира, че няма да има бегълци.

"Много е тревожно, че руският министър на правосъдието наскоро подписа в Пхенян споразумение за реадмисия на криминално проявени лица. Много малко вероятно е руски престъпници да тръгнат да бягат към Северна Корея", казва японският правозащитник Кен Като. Той предполага, че по силата на това споразумение на Пхенян ще бъдат връщани бегълци и противници на режима.

"Нека те дарят заплатата си на Пхенян"

"Северна Корея е изпратила на принудителен труд в Русия 47.000 севернокорейци, които работят там като дървосекачи или миньори", казва Като. Той твърди, че около 90% от техните заплати се привеждат направо в Пхенян. А в началото на тази година работниците били помолени "доброволно" да дарят на държавата 100% от заплатите си – с тези пари бил организиран и парадът през октомври, в чест на 70-тата годишнина от края на японската окупация. Кен Като казва още, че режимът в Пхенян постоянно се опитва да заобиколи международните санкции и да си набави чуждестранна валута, с която да финансира своята атомна и ракетна програма.

Директорът на организацията "Human Rights in North Korea" Грег Скарлатю настоява за по-голямо единство на международната общност в борбата срещу безчинствата на севернокорейския режим срещу собствения му народ. "Международната общност би трябвало да подеме гигантска обществена кампания, подобно на онази срещу режима на апартейда в Южна Африка през 1980-те години", казва той.

"Гражданското общество би трябвало да работи по две направления – с помощта на Съвета за сигурност да изправи Северна Корея пред Международния наказателен съд, както и да продължава да се ангажира със защитата на човешките права в самата страна", подчертава Грег Скарлатю.