Ромката, която успя

Офисът й се намира в центъра на град Есен. Бюрото ѝ е затрупано от папки, съдържащи все "спешни случаи" на хора, застрашени от екстрадиране. Низакет Бизлими е адвокатка, специализирала се е по въпросите на миграционното право. Тя е ромка и самата в продължение на години е треперила пред заплахата да бъде изгонена от Германия.

Всъщност тя е точно това, срещу което германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих бие тревога: Низакет е типичната "мигрантка по бедност" от Югоизточна Европа. Министърът дори призова ЕС да приеме по-строги мерки срещу бедните мигранти, които пристигат в Германия, за да ползват социални облаги. Той имаше предвид главно ромите от България и Румъния, срещу които някои германски градове нададоха силен глас.

Да се върнем обаче на историята на Низакет, защото тя е хем типична, хем необичайна за съдбата на бедните мигранти в Германия. Едва 14-годишна младата косовска албанка пристига в Германия, бягайки от етническите напрежения в провинцията, предшествали войните в бивша Югославия. Тогава тя не знае и дума немски. Заедно с други кандидати за политическо убежище тя е закарана в Германската служба за бежанците, за да й бъдат взети отпечатъци от пръстите. По пътя Низакет вижда едно германче с уокмен, каращо колело, и си казва: "Ето това искам и аз!". Това беше първата цел, която си поставих в Германия, спомня си днес тя. "Заклех се, че един ден и аз ще мога да карам колело, слушайки любимата си музика!"

Историята на Низакет

Първоначално обаче животът й в Германия изглежда доста по-различно. Дрехите ѝ, както и тези на родителите, сестрите и брат ѝ са втора употреба, дарени от църковните благотворителни организации. Мебелите в малката стаичка, в която е настанено цялото семейство, са събрани от боклука. Бедността обаче не пречи на Низа, както галено я нарича майка ѝ, да учи немски. Тя дори я мотивира. С желязна дисциплина Низакет завършва средното си образование с обща оценка 4,9.

През годините молбата за убежище на семейството ѝ бива отхвърлена няколко пъти. След последния опит една учителка от училището, в което ходели Низакет и сестрите ѝ, им дала адреса на адвокат, който можел да им помогне.

"Адвокатът беше любезен и имаше много хубава кантора", спомня си Низакет , която в онзи момент вече знаела какво още иска да постигне в Германия: "Помислих си, че и аз бих желала да имам подобно работна място".

Затова след като завършила гимназия, отишла в университета в Бохум, за да попита дали може да се запише да следва право, макар че не разполагала с разрешително за престой. Там се оказали либерални и ѝ дали разрешително за следване, но без правото да ползва каквито и да е социални помощи или стипендии. Тя започнала да работи в едно кафене и в една будка за вестници, а във всяка свободна минута се опитвала да изучава правни текстове, макар и по онова време все още да не разбирала много добре немски език.

През 2005-та година тя издържала успешно първия си държавен изпит. Тогава се явила в Бюрото по труда с молба да ѝ разрешат да започне допълнителна квалификация и стаж, макар че нямала разрешително за престой. Половината служба по труда се събрала, за да решава нейния казус, защото такова "чудо" преди това просто не били виждали! Низакет обаче получила желаното разрешение и ето че днес тя вече произнася присъди "в името на народа, който първоначално изобщо не я е искал". Разрешителното за престой тя получила едва през 2006-та - цели 13 години след пристигането й в Германия.

Днес Низакет е постигнала целта си: кантората ѝ е редом до тази на адвоката, който навремето консултирал семейството ѝ. "Аз успях, но не с помощта на германската държава, а благодарение на собствените ми сили", казва тя днес. В същото време ѝ е пределно ясно, че онова, което е постигнала в Германия, не би било възможно в Косово, където ромите все още живеят в мизерия и са обект на дискриминация.

Да се срамуваш от произхода си

Дълго време Низакет се срамувала от произхода си, след едно пътуване до Косово през 2009 обаче, тя започнала да признава публично, че е ромка. "Не можеш да се чувстваш част от един народ, който иска да те унищожи", казва тя и допълва: "В Германия има много роми, които са успели." Тя познавала лично немалко преподаватели в университети, предприемачи, студенти, лекари. Повечето от тях обаче продължават да крият произхода си от страх, че ще бъдат стигматизирани, и най-вече защото искат да предпазят децата си от обществените негативни нагласи, произтичащи от подобно признание.

Днес цялото семейство на Низакет е постигнало това, което всъщност иска вътрешният министър Фридрих, а именно - чужденците да се интегрират успешно. По-голямата ѝ сестра има собствен фризьорски салон, брат й завежда отдел в един търговски център, а малката ѝ сестра още учи. Самата Низакет често си спомня за първата си "германска мечта" - уокмена и велосипеда. Днес тя ходи на работа с колелото, само уокмен така и не е имала никога...

АГ, ДПА, ВО, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева