Румъния: премиерът - нов, проблемите - стари

Новото румънско правителство на Михай Тудосе, което е на власт от края на юни, трябваше да сложи край на продължителната вътрешнополитическа криза в страната. Такава беше целта, набелязана от социалдемократите (СДП) и техния по-малък коалиционен партньор - Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ).

Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня беше принуден да свали собствения си премиер Сорин Гриндяну с вот на недоверие, поради това, че Гриндяну вече не се подчиняваше на заповедите от партийната централа. Разногласията бяха свързани основно с промените в сферата на правосъдието и борбата срещу корупцията. Осъжданият за изборни манипулации Драгня се опитваше с всички сили да торпедира въпросните закони, за да остане министър-председател. Според сегашното законодателство, осъждани лица нямат право да заемат правителствени постове.

Много грешни стъпки

Новият премиер Тудосе, който е забъркан в афера за плагиатство, поради което също представлява спорна личност, трябваше да подобри имиджа на управляващите. Но новото правителство тръгна с фалстарт. Обявените от него икономически и финансови мерки стреснаха в еднаква степен както населението, така и инвеститорите. Новото правителство възнамерява да въведе данък за богатите и да отложи предвиденото понижаване на ДДС с една година. Според управляващите, тези мерки ще увеличат приходите в държавната хазна. Особено проблематично изглежда и намерението на правителството да замени съществуващия данък върху печалбите на фирмите с данък върху общия им оборот. По този начин данъчното бреме за голяма част от бизнеса би се увеличило значително. Много фирми се опасяват от фалит, а експертите предупреждават за опасността от икономическа катастрофа.

В резултат на всичко това Тудосе даде заден ход. При посещението си в Брюксел във вторник той заяви, че мерките няма да бъдат реализирани. Още преди това се появиха и първите разногласия между Тудосе и неговия партиен лидер Драгня, който направи опит да заглади конфликта. "Честните фирми няма защо да се опасяват от данъчни промени", заяви той.

Пълно разминаване между думи и дела

Нормалните румънски потребители също са ядосани, защото правителството не изпълнява своите предизборни обещания. Новата правителствена програма предвиждаше за 2018 година увеличение на минималната работна заплата до 2.000 леи (около 440 евро). Драгня обаче се погрижи тази сума да бъде намалена, обяснявайки промяната с проблем в комуникацията между управляващите. В действителност ставало дума за увеличение на минималната работна заплата за идната година със сто леи до ниво от 1.500 леи, което отговаря на 340 евро.

Като цяло се забелязва все по-голямо разминаване между думите и делата на новото правителство. Това се отнася и до правосъдието. По време на разговорите си в Брюксел Тудосе увери, че ще обсъди всяка законодателна промяна в сферата на борбата срещу корупцията с всички институции, както и с представители на гражданското общество. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и председателят на Европейския съвет Доналд Туск призоваха независимото румънско правосъдие да продължат безкомпромисната си битка срещу корупцията.

Само ден по-късно румънското правителство внесе законопроект, който разреши на хора с предварителна присъда да заемат правителствени постове, ако са били реабилитирани.

Битката за надмощие в партията продължава

Под въпрос е дали Драгня ще може да се възползва от тази промяна в закона. В момента той има други грижи. Антикоруционната агенция разшири разследването си срещу лидера на социалдемократите след като разследващата журналистическа платформа "Rise Project" публикува документ, за който се твърди, че е писан от тайните служби. В него се говори за създадена от Драгня "криминална мрежа". Според Агенцията за борба срещу корупцията, съществуват улики за "корупционно престъпление" на една съмнителна строителна фирма в южния окръг Телеорман, чиито мажоритарен собственик бил Драгня. Като дългогодишен председател на местния окръжен съвет, Драгня бил създал заедно с други местни политици своя мрежа, която нелегално се облагодетелствала от държавни поръчки в размер на стотици милиони евро. Твърди се, че част от тези пари са били използвани за финансирането на предизборната кампания на Драгня.

Следователите предполагат, че социалдемократът е изнесъл и големи суми в чужбина, които се намирали в бразилски банкови сметки. По този повод антикорупционната агенция е подала молба до бразилското правосъдие за правна помощ. Самият Драгня отхвърля всички обвинения и твърди, че става дума за заговор на американско-унгарския милиардер Джордж Сорос, който искал да съсипе него и социалдемократическата му партия.

Повече от очевидно е, че и след назначаването на новия премиер  вътрешнопартийната битка за надмощие сред социалдемократите не е приключила. Позициите на Драгня в партията явно са отслабени - за това може да се съди и по факта, че конформистките медии, които досега сипеха само хвалебствия по негов адрес, вече открито го критикуват. Това няма да е първият случай в историята на бившата комунистическа партия, която захвърля лидера си, щом изпадне в затруднено положение.