Румънската революция - мистика и конспирация

30 години след кървавата революция в Румъния все още не са напълно ясни обстоятелствата, при които се стига до падането на диктатора Николае Чаушеску. Една новоизлязла книга под заглавието "Снайперисти и мистификатори" обаче хвърля светлина върху събитията от онова време. Тя съдържа обстойно изследване на Андрей Урсу (син на дисидент, измъчван и убит от "Секуритате" през 1985-а), на румънския историк Мадалин Ходор и американския изследовател Роланд О. Томасон, опиращо се на заключенията на американския политолог Ричард А. Хол. Книгата е представена в публикация на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

Според научния труд, от 22 декември 1989-а нататък части от прословутата румънска тайна служба "Секуритате" предприемат контрареволюция. На този ден по обяд Чаушеску бяга от Букурещ с хеликоптер. Няколко часа по-късно румънската столица и други градове се превръщат в арени на брутално насилие. В продължение на три дни, до екзекуцията на Чаушеску, ситуацията на много места в страната наподобява гражданска война - умират над 1000 души. Насилието от онези дни често се обяснява с възникналия хаос, при който обезумели от гняв хора стреляли напосоки.

Само че според авторите на изследването, един друг сценарий изглежда по-правдоподобен: специални части на "Секуритате" умишлено са провокирали насилието. Остава обаче неясно дали са искали да спасят Чаушеску и съответно да си създадат алиби, ако тиранът се завърне, или пък насилието е било част от борбата за власт, при която "Секуритате" е оказвала натиск върху новото ръководство на Националния фронт за спасение (НФС). 

Куршуми "дум-дум" и непознати летящи обекти

При всички положения след бягството на Чаушеску е бил активиран таен сценарий за бунт, смятат авторите на изследването. Той е бил разработен за случай на чуждестранна инвазия, но е можел да се приложи и в случай на вътрешно въстание. Основните му методи са саботаж, инфилтрация, дезинформация.

Разигралото се от 22 декември нататък отговаря напълно на този сценарий: снайперисти, възприемани като "терористи", обстрелвали целенасочено стратегически обекти, но и цивилни граждани - предимно през нощта. Многократно е доказвано, че при тези стрелби са използвани куршуми с кух връх, наричани още "дум-дум", които са забранени за употреба в международни военни действия още от 1899 година. Този факт обаче систематично се омаловажава от правните органи. С такива муниции по онова време разполага само "Секуритате", която е оборудвана по-добре от армията.

Докато казармите са обект на обстрел, на радарите на армията се появяват непознати летящи обекти. Отбраната срещу тях обаче се оказва напразна: по всяка вероятност радарните сигнали са електронно симулирани. Тези, а и много други данни доказват, че само една добре организирана и технически стабилно оборудвана сила е била в състояние да организира такава мащабна акция. Но това в никакъв случай не е НФС около Йон Илиеску, който в този момент тъкмо се сформира.

Бързо се разнася слухът, че става дума за вмешателство на чужда сила, че Чаушеску е станал жертва на чуждестранна конспирация - на Съветския съюз, Унгария или САЩ. Подобен сценарий обаче въобще не се вписва в интересите на чуждите сили по онова време. В геополитически контекст Румъния просто не е релевантна величина. И днес, след частичното разсекретяване на архивите, няма улики за подобно вмешателство. Но след 1989-а тази теза става част от огромна дезинформационна кампания.

Нейни автори, както се установява от извършените проучвания, са именно онези кръгове, които са имали интерес от това да отвлекат вниманието от своята кървава роля от декември 1989-а, и които са били специализирани в разпространяването на фалшиви информации - бивши членове на "Секуритате". Въпреки че съществуват редица свидетелства за наличието на снайперисти ("терористи"), много от които са били арестувани, а други и убити, те в един момент се превръщат по-скоро във фикция - доказателствата за съществуването им са потулени.

Истинските виновници и до днес не са наказани

Колкото и иронично да изглежда, и антикомунистическата опозиция бързо застъпва тезата, че вината за насилието от декември 1989-а носи НФС около Илиеску. От онези, които по онова време се надяват на смяна на елитите, идва упрекът, че втората гвардия на номенклатурата е злоупотребила с революцията, че едва ли не е инсценирала преврат. Оттук нататък лесно се подхранва убеждението, че Илиеску е провокирал демонстриращите срещу Чаушеску: спонтанната революция се възприема като цинична игра за власт, а народното въстание започва да се интерпретира като държавен преврат. НФС бил инсценирал насилието, за да го спре по-късно и така да получи нужната му легитимация. Тя обаче въобще не му е нужна. Фокусирането върху НФС около Илиеску отвлича вниманието от истинските виновници. Дискредитирането на революцията подхожда добре за целите на "Секуритате".

И днес, 30 години по-късно, истинските виновници все още не са наказани. През декемрви 2019-а в Румъния започна т.нар. "Процес на революцията", както припомня германското списание "Шпигел". В този процес обвинените са само трима - някогашният държавен глава на Румъния Йон Илиеску, вицепремиерът на временното правителство след падането на Чаушеску - Джелу Войкан Войкулеску, и бившият шеф на военната авиация Йосиф Рус. От 16 часа на 22 декември 1989-а нататък те имали пълен контрол върху всички сили за сигурност и затова били отговорни за насилието от следващите дни. Те създали "терористичната психоза", а после и насилието, за да си "създадат легитимност в очите на населението".

Според публикацията на "Шпигел", обвинителният акт не е убедителен. А "Нойе Цюрхер Цайтунг" изтъква честото пропускане на следния факт - че покрай падането на Чаушеску "Секуритате" се опасява, че ще загуби влиянието си. "Секуритате" бързо осъзнава, че властта ще бъде поета от алианса между НФС около Илиеску и армията, която безрезервно го подкрепя.  

Пред няколко седмици бившият вицепремиер Джелу Войкан Войкулеску, който наблюдава процеса срещу Чаушеску и неговата екзекуция, и който организира тайното погребение на диктатора и съпругата му Елена, даде интервю за списание "Шпигел". В него той подчертава, че делото срещу него и Илиеску е "абсурдно". Войкулеску е убеден, че "терористите" били бойци от елитните части на Чаушеску, тренирани специално за подобни акции. В обвинението така и няма истински доказателства за вината на Илиеску и Войкулеску, посочва авторът на интервюто в "Шпигел" и отправя следния въпрос към някогашния вицепремиер на Румъния: "И какво, ако все пак бъдете осъден?". Войкулеску отговаря: "Ако вляза в затвора, ще си помисля следното: че неблагодарността е най-висшата форма на признанието".

"Нойе Цюрхер Цайтунг" отбелязва, че мрежата на "Секуритате" успява да се съхрани и след събитията от декември 1989-а година. Тя разпространява фалшиви информации, инфилтрира свои хора в политиката, медиите и икономиката. И така прикрива следите от своите престъпления. Впрочем, хора от "Секуритате" участват и в масовите безредици от първата половина на 1990-а година, след които се сформират нови структури за членовете на прословутата тайна служба, останали без работа - военният отряд UM0215, Румънската разузнавателна служба SRI и жандармерията. Наследството на кървавия декември 1989-а занимава Румъния и до днес.