Румънците - изгубени в прехода

Селското стопанство е един от най-значимите икономически отрасли в Румъния: в този сектор са заети близо 30% от румънското трудоспособно население, обработваемите площи в страната са общо 15 милиона хектара, което я нарежда на първо място в ЕС, а почвата е една от най-плодородните в Европа.

"Според мен в Източна Европа имаме потенциала да увеличим производителността в секторите земеделие и животновъдство", казва румънският еврокомисар Дачиан Чолош, който отговаря за земеделието и развитието на селските райони, цитиран от агенция ДПА. Потенциалът наистина е налице: съотнесено към обработваемата площ, Румъния произвежда прекалено малко земеделска продукция, а със средна големина от едва три хектара средностатистическата румънска ферма е смешно малка в сравнение с европейските ѝ събратя.

Това, за което говори Чолош, може да бъде постигнато със средства от европейските фондове за общата аграрна политика на страните от ЕС. До 2020 година по тази линия на Румъния се падат 19 милиарда евро. Това са много повече средства, отколкото страната получи в предишния 7-годишен планов период.

Брюксел е далече!

Румънците обаче не проявяват голям интерес към делата на ЕС - и то въпреки очевидните предимства, които дава членството в Общността. На предишните европейски избори през 2009 година правото си на глас упражниха едва 27% от румънските граждани, при 43% средно за Европа. Според изследване на "Евробарометър" от ноември 2013 година, половината от румънските граждани имат доверие в ЕС. Въпреки това повечето румънци чувстват Брюксел някакси твърде далече. Едва всеки пети гражданин на страната смята, че неговият глас е от значение за Общността. Още по-малка част от румънското население се доверява на родните политици: румънският парламент се ползва с доверието на едва 11 на сто от румънците, а правителството - с доверието на 16 на сто. Гласуването на европейските избори на 25 май ще бъде тест за вътрешнополитическите нагласи в страната преди президентските избори през ноември.

Въпреки някои незначителни подобрения, румънското общество продължава да страда от корупция, лошо медицинско обслужване, липсваща инфраструктура, висока безработица, емиграция и вътрешна политическа нестабилност. "Сегашното правителство на социалдемократа Виктор Понта не изпълни нито едно от обещанията си за реформи, то няма визия за необходимите промени, а корупцията продължава да парализира страната", казва ръководителят на бюрото на фондация "Конрад Аденауер" в Букурещ Свен-Йоахим Ирмер пред германския "Ди Велт".

Корупция, бюрокрация и битки за власт

"Страната се загуби в прехода", казва Ирмер. Според него до голяма степен вина за това има и слабата румънска конституция, която не дефинира достатъчно ясно правомощията на президента и премиера. Министър-председателят Понта и дясноконсервативният президент на страната Бъсеску открай време водят битка за надмощие. През февруари 2014-та се разпадна коалиционното правителство на социалдемократите и Национално-либералната партия. На този фон Румъния успя да усвои едва 1/3 от полагащите ѝ се европейски средства през периода 2007-2013 година. Нито една друга страна-членка на Общността няма по-ниска степен на усвояване на парите от Брюксел. Според Европейската комисия, причината за това се крие в бюрократични спънки, липсващ административен капацитет и чести смени на персонала. Страната все пак има време до 2015 година да усвои отпуснатите за плановия период до 2013 година европейски средства, преди да ги изгуби окончателно, припомня "Ди Велт".

Според последните социологически проучвания, на изборите на 25 май най-много гласове ще спечелят социалдемократите на премиера Виктор Понта (41%), следвани от доскорошните им партньори в управлението от Национално-либералната партия (15,9%). Що се отнася до националистическите и дясноекстремистките партии и формации, те нямат особен шанс на тези избори, смята политологът Роланд Ерни, преподавател в University College Dublin.