"Избягах в България, защото в Русия се задушавах"

"Веднага след началото на войната стана ясно, че аз не мога да остана в Русия", разказва журналистката Маргарита Шурупова от сибирския град Томск. В началото на март 2022 тя и съпругът ѝ, който е лекар с няколко специалности, продават автомобилите си и заминават с децата си за Ереван. От няколко месеца са в София, където очакват статут на международна закрила.

Свободата на словото - нужна като дишането

А защо са дошли в България? "Защото за мен свободата на словото е необходимост като дишането", каза Шурупова. Тя и семейството ѝ не остават дълго в столицата на Армения, защото заради вълната от руски емигранти животът там поскъпва рязко. А както казва Маргарита, "колите ни не бяха скъпи". Затова те идват в България, където съпругът ѝ има роднини. "Те ни поканиха и ни подкрепят, живеем благодарение на тях."

Още в първите дни след войната тя осъзнава, че в Русия вече не може да казва това, което мисли, че вече не може да публикува в социалните мрежи и медии това, което смята, че е важно, защото рискът от възникването на сериозни проблеми е огромен. На 4 март е блокиран сайтът на информационната агенция ТВ2, в която тя работи. Агенцията е наследник на легендарната едноименна телевизия, която е един от първите независими канали в Русия, започнал да излъчва още през 1991. Руските власти отнемат лиценза на телевизията през 2015 година.

Шурупова припомня, че от началото на войната в Русия много бързо са се приели закони, които са превърнали в наказуеми всички изказвания за войната. "Дори това, което се случва в Украйна, нямаме право да го наречем война, а специална военна операция. Нямаме право да кажем, че това е нещо глупаво и престъпно. Можем да се придържаме само към версията на официалната пропаганда, която върви по държавните медии. Всички останали гледни точки са признати за незаконни и всички хора, които си позволяват да продължават независимата си редакционна политика, попадат под ударите на тези закони и се превръщат в престъпници" - така руската журналистка описва реалността.

Да замълчиш или да продължиш

Блокирането на сайта на ТВ2 за нея е преломен момент. "Тогава трябваше да решим дали да останем в тази необратимо изменила се страна, която до преди това беше автокрация, но се превърна в диктатура - заради военната цензура". Шурупова казва, че 24 февруари, първият ден от войната на Русия срещу Украйна, е събитие, което е пречупило живота на милионите украинци, но и на всички руснаци. Друг важен фактор е осъзнаването, че хората, които мислят като нея, са малцинство. Част от хората се оказаха под въздействието на телевизионната пропаганда, а друга част просто са привикнали да са инертни и да не участват в гражданското общество, казва тя.

"Ако си бях затворила устата, нямаше да има последствия за мен. Но ако бяхме останали в Русия, нямаше да можем да правим това, което правим сега, а именно да работим по проекта "Очевидците на 24 февруари". Това са лични истории на хората, чийто живот е бил разбит от войната. Да се прави такъв проект в Русия е невъзможно. Всеки един от материалите в него попада под удара на наказателния кодекс", разказва журналистката.

Проектът "Очевидците на 24 февруари" цели да покаже, че не всички руснаци са еднакви. Ако критикуваш войната в Русия, те очаква присъда от 15 години, а руските затвори са известни с мъченията си.

Защо руснаците мълчат

"Хората мълчат, но не защото са съгласни с режима. Мълчат, защото дори вече не може да се излезе на митинг. Арестуват хора, които просто лепят стикери с фразите "Не на войната" и "Мир на света". Младеж, който излезе навън с карта "Мир" (банкова карта от едноименната руска платежна система), беше задържан. Разбирате ли до какъв абсурд стигна тази система в търсенето на антивоенни послания?", пита риторично Маргарита. 

Нейният проект дава глас на хората от Русия и на емигрантите. "Защото много емигранти избягаха в "нищото", разбивайки живота си и оставяйки апартаментите си, къщите си. Хора с малки възможности заминават "наникъде", където никой не ги чака. Ереван е пълен с руснаци, същото е положението в Тбилиси, в Бишкек, в Турция. Където можеха да заминат без визи, там отидоха", каза Шурупова. Тя отбелязва, че много хора не могат да напуснат Русия по финансови причини и са принудени да останат - те се чувстват като малцинство във враждебна среда. "Чувстваш се чужд сред свои, това е ужасно чувство", каза Шурупова. После добавя: "Разбира се, това е несравнимо със загубите и страданията на украинците и ние никога няма да дочакаме прошка или дори възможност да ни чуят."

Как успя държавната пропаганда

Руската журналистка обръща внимание и върху руската държавна пропаганда, която намира почва в обществото. То беше отучено от всякаква политическа активност, казва Шурупова. "По време на социализма можеше да се оцелее само ако човек се придържа към поведението "не изпъквай". После имаше кратък период на свобода през 1990-те, а след това дойде Владимир Владимирович (Путин бел. авт.). Периодът на свободата беше твърде кратък и ние като гражданско общество го пропуснахме", каза Шурупова. "Ресурсите, които се наливат в пропагандата, са несравними с тези, с които разполагат независите медии. Бяха отнети основните канали на разпространение на информацията, телевизии, радио, сайтовете. Бяха вложени огромни средства за патриотическо възпитание на хората, за внушаване на омраза и вражда към съседите", обяснява тя.

Да стреляш по слон с бренеке

"Ние не седяхме и не строихме фашитски режим заедно с Путин", казва Шурупова в отговор на един коментар на българин в нейния профил във Фейсбук. "Ние се опитвахме да правим нещо. Ние ходихме по митинги. Аз участвах като наблюдател на избори, занимавах се с екоактивизъм, за да увлека хората в някаква гражданска активност. Ние се опитвахме да правим нещо. Но това беше все едно да стреляш по слон с бренеке. Ние наистина не вярвахме, че тази война е възможна. Толкова много интелектуалци, историци, политолози… никой не предполагаше, че ще има такава война", разказа Маргарита Шурупува. 

***
Вижте и това видео от нашия архив: