Русия. Версия 2.0
9 декември 2011
В ерата на интернет няма нищо по-лесно от това да документираш събития. "Достатъчно е да качиш в YouTube заснето с мобилен телефон видео и да изпратиш линка на приятели. Те от своя страна го препращат на свои приятели, докато накрая то не стигне до блогъри, респ. до по-широката публика", казва руският блогър и сътрудник на радио "Ехото на Москва" Александър Плющев.
Точно така стана и на изборите миналата неделя. По официални данни управляващата партия "Единна Русия" е постигнала абсолютно парламентарно мнозинство. Независими наблюдатели обаче констатираха редица нередности. Ключовата роля обаче изиграва интернет. "За първи път в историята на изборите в Русия за нарушенията не само беше съобщено, те бяха документирани", казва Йохан Бих от правозащитната организация "Репортери без граница". Има се предвид проектът на независимата руска организация за наблюдение на изборите "Голос". Тя поддържа свой сайт в интернет, на който всеки гражданин може бързо и гарантирано анонимно да съобщава за нарушения.
Интернет порасна
След изборите десетки хиляди отново излязоха на улични протести. И тук на интернет се пада ключова роля. Над 30 хиляди руски граждани заявиха през "Фейсбук", че ще участват в митинга под надслов "За честни избори". Интернет в Русия вече излиза от детската си възраст и демонстрира зрялост. Той вече не е маргинално явление, а истинска масмедия. Според резултатите от социологическо проучване на института ФОМ, 48 на сто от руснаците са онлайн. А сред по-младите, на възраст между 14 и 24 години, девет от всеки десет човека редовно сърфират из интернет.
"Повечето традиционни медии в Русия се контролират от държавата, така че истинските политически дебати се прехвърлиха в интернет", казва Йохан Бих от "Репортери без граници". Интернет в Русия все още е едно "доста свободно информационно пространство и в него лесно може да се намерят критични съдържания", подчертава той.
Трън в очите на Кремъл
Дали ще остане така, е под въпрос. Свободният интернет отдавна е станал трън в очите на Кремъл и на руските служби за сигурност. Високопоставен полицейски служител предложи наскоро "да бъде намалена степента на анонимност в интернет". Зад това се крие призив за въвеждане на задължителна регистрация на интернет-потребителите. Предложението предизвика силна критика сред правозащитниците. Вътрешният министър Рашид Нургалиев бе принуден да отрича: "Това са глупости, никой няма намерение да извършва подобно нещо", увери той.
И все пак в Москва сега се объсжда, колко дълго още Кремъл и службите ще толерират свободния интернет. "Естествено, че ще се опитат да стегнат гайките", казва Алексей Сочнев, редактор на интернет-портала Besttoday.ru. Флориан Тьопфл от мюнхенския университет смята, че руските власти ще изберат по-различен път. Вместо да блокират сайтове, в Русия според него е възможен по-прост и по-ефективен метод за ограничаване на критичната информация - много портали са собственост или на верни на Кремъл бизнесмени, или на държавни фирми, уточнява Тьопфл. Според него така е относително лесно да се затегнат юздите постепенно".
Автор: Р. Гончаренко, В. Шопов; Редактор Е. Лилов