Русия вече плаща солена цена за промените в климата
4 юли 2019Тези, които живеят в Русия и все още отричат глобалните климатични промени, явно живеят далеч от реалността. И явно мнението им се различава не само от това на руските учени, но вече и от мнението на Владимир Путин. На пресконференцията след срещата на Г-20 в Осака руският президент заяви: "Искам да напомня, че по данни на "Росгидрометцентр" затоплянето в Русия върви два пъти и половина по-бързо, отколкото в останалата част от планетата." Руският президент е убеден, че именно с това са свързани наводненията и топенето на ледовете. Той подчерта, че трябва да разберем как да отговорим на продължаващото изменение на климата.
Учените предупреждават за нови природни катаклизми
Той изрече тези думи на 29 юни. Вечерта на същия ден Путин спешно пристигна в Иркутска област, която бе засегната от катастрофално наводнение. Ясно е, че докато говореше пред камерите в Осака, шефът на Кремъл е мислил именно за това наводнение. Тогава все още не знаехме, че бедствието е причинило смъртта на 20 души.
На 2 юли учени от Иркутския държавен университет (ИДУ) потвърдиха, че сегашната трагедия в Сибир действително е следствие от глобалното затопляне. Според доцент Ина Латишева от Катедрата по метеорология и физика на околоземното космическо пространство, катастрофалните наводнения се дължат на "аномалия в развитието на атмосферните процеси, свързани с глобалното и регионално изменение на климата".
Сибирските учени смятат още, че е много вероятно в бъдеще природните катаклизми да зачестят - както наводненията, така и засушаванията. Учените от ИДУ дори говорят за "аномалия, която заплашва да се превърне в нормалност". Това е и заглавието на публикация по темата, публикувана на сайта на университета.
Много руснаци отричат климатичните промени
Така възниква следният парадокс: руските учени и лично президентът на страната в един глас свързват природното бедствие в Иркутска област именно с глобалните климатични промени. Путин дори заяви в Москва, че "нашата най-важна цивилизационна задача е да защитим планетата от екологична и климатична деградация".
В същото време огромна част от руснаците, сред които и много представители на интелигенцията, продължават да отричат изменението на климата. Да не говорим пък за това, че промените са следствие от човешката дейност.
По този въпрос Русия се отличава съществено от много други страни по света - не само в Европа, където през тази година десетки хиляди ученици и млади хора редовно излизат на протест с настояване политиците да се ангажират по-усърдно с опазването на климата. По цял свят, с изключение на Русия, много бързо нараства делът на хората, които осъзнават, че промените в климата са нещо изключително опасно, нещо, което застрашава и самите тях.
Глобалното затопляне не е просто повишаване на температурите. То нарушава равновесието в природата, а това крие редица заплахи - като разрушителни урагани; необичайни проливни дъждове, водещи до наводнения; продължителни засушавания, които унищожават реколтата и предизвикват пожари; или пък необичайни застудявания.
Глобалното затопляне предизвиква и топене на арктическите и антарктическите ледове, което пък води до повишаване на нивото на Световния океан и до изчезване на много крайбрежни райони и дори на цели островни държави. Топи се също и трайно замръзналата земя, т.нар. Вечна замръзналост, която покрива почти 2/3 от територията на Русия. Затова и Путин обърна особено внимание на този въпрос на срещата в Осака. Трудно е да си представим мащабите на бедствието, ако руските градове в Сибир и Далечния Изток, строени върху пилони, вбити във вечно замръзналата почва, изведнъж започнат да плават.
Ще пожертва ли Русия въглищата?
Напълно възможно е бедствието в Иркутска област, повишеното внимание на президента Путин и недвусмислените предупреждения на специалистите за опасността от други подобни катаклизми да доведат до промяна на отношението на руснаците към темата за климатичните промени. На първо място това би означавало обаче те да приемат един много неприятен за Русия факт: а именно, че парниковият ефект е следствие от повишаването на съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата. А в най-големи количества той се освобождава при изгарянето на изкопаемите въглеводородни горива, като въглища, нефт и газ, на чийто износ основно разчита руската икономика.
С други думи, битката срещу глобалното затопляне, към която Русия се присъедини в рамките на Парижкото споразумение, в бъдеще и по същество трябва да доведе до промяна на сегашния бизнес модел на Руската федерация. А и може би тъкмо защото разбират тази взаимовръзка, толкова много руснаци упорито отричат съществуването на проблема.
Изходът - ако използваме шахматната терминология - е да се пожертва една фигура. По общото мнение на експертите, въглищата са най-голямото зло от гледна точка на климата. А природният газ е смятан за най-екологичното от всички изкопаеми горива. Затова една мащабна програма за намаляване в средносрочен план на добива на въглища, при която приходите от техния износ да се вложат в развитието на газодобивната промишленост, може и да е много болезнена, но дългосрочно все пак икономически приемлива мярка за Русия в защита на климата.
Едно трябва да разберем: светът вече се отказва от изкопаемите горива и осъществява преход към възобновяемите енергийни източници. Това беше потвърдено недвусмислено и на срещата на Г-20 в Осака. И колкото повече зачестяват природните катаклизми - като сегашните наводнения в Иркутска област или температурните рекорди от юни - толкова по-настойчиво активната част от човечеството ще настоява пред политиците, пред бизнеса и пред цялата световна общественост да тръгнат и те по този път. С или без Русия.