Русия и голямата игра за Иран

Мастилото под ядрения договор с Иран още не беше изсъхнало, а Русия вече се втурна напред и обяви край на санкциите срещу Техеран. „Край” от гледна точка само на Русия обаче. Защото останалите страни, подписали договора - САЩ, Китай, Великобритания, Франция и Германия - засега предпочитат да изчакат. Те възнамеряват най-късно до края на юни да договорят черно на бяло с правителството в Техеран какво предстои оттук насетне. А именно: как да се затвори пътят на Иран към атомната бомба, като в същото време страната получи достъп до ядрените технологии за мирни цели.

Русия се интересува единствено от собствените си интереси

Ето, че сега Русия минира този план, изработен с толкова усилия на преговорите в Лозана. Идеята на Москва е да сключи бартерна сделка за милиарди с Техеран: ирански петрол срещу руски промишлени стоки. Част от сделката са и руските ракети С-300, чиято доставка беше договорена още преди осем години, но после беше замразена заради санкциите на ООН срещу Иран. Но тези ракети не са каква да е промишлена стока. В кризисни региони те могат сериозно да повлияят върху надборването за власт.

Всичко това Русия отлично го знае. И в същото време поддържа тесни контакти с Израел. Междувременно всеки осми израелец говори у дома си руски, понеже е пристигнал в Израел от територията на бившия Съветски съюз. Правителството в Тел Авив е сериозно обезпокоено и смята, че тази сделка само потвърждава опасенията му по повод компромиса от Лозана. За израелските ВВС тези ракети са нещо повече от някакъв банален тактически проблем. Защото - на фона на тяхното присъствие - на Израел може да му се наложи да се откаже от важната си стратегическа опция: в краен случай да разруши от въздуха иранските ядрени съоръжения.

Все пак още не е ясно какви ракетни системи ще достави Русия на Иран. С-300 е оръжие, което се произвежда в различни варианти: солидни, модерни и свръхмодерни. Оръжейни експерти в Москва смятат, че ще минат поне две години, докато бъде изработен и подписан нов договор за доставката им. Всъщност с този договор Русия се опитва да заеме най-изгодната стартова позиция в надпреварата за иранския пазар. Тъй че когато санкциите срещу Техеран официално бъдат отменени, Москва вече да има аванс пред другите.

Москва иска да запази влиянието си навсякъде

Тук съзираме много общи черти с цялостната изява на Русия в Близкия Изток: близките контакти с Израел изобщо не пречат на московските дипломати да си сътрудничат с палестинците, с египтяните и с други сунити в региона, та чак до демонстративната поддръжка за Асад в Сирия. А последна брънка в тази верига е сегашната договорка с шиитското управление в Техеран. Русия не взима страна, а се старае да запази влиянието си в целия Близък Изток, и то задълго. Защото гражданските войни там все някога ще приключат, ще спрат и битките между различните ислямски вероизповедания. С други думи, един ден борбата за надмощие в региона ще бъде решена. В тази голяма игра Русия сега доста затрудни ходовете на останалите.

Впрочем, със своята "ракетна дипломация" Русия изпрати и още едно послание: санкциите са тъпотия и трябва да се премахнат колкото е възможно по-бързо. Такава е гледната точка на една държава, която сама страда от санкциите на ЕС и на САЩ. Пък и се бои от допълнителни.