Русия: между светски клюки и цензура

Представата за медиите като четвъртата власт, която има контролни функции над останалите институции в държавата, е далеч от реалността в Русия. В това отношение в страната няма традиции, припомни Фритц Плайтген, бивш кореспондент на германската телевизия АРД в Москва. По време на симпозиум в Дойче Веле, посветен на състоянието на руските медии, Плайтген обясни, че в много части на Русия журналистите могат да работят свободно.

Кремъл диктува какво и как да се пише

Въпреки това обаче през последните години са нараснали ограниченията спрямо свободата на медиите и най-вече за онези от тях, които се занимават с разследваща журналистика. От всички се знае, че Първи национален телевизионен канал и националното радио са под контрола на Кремъл. Всеки петък, а когато се наложи и по-често, телевизионните шефове са викани в Кремъл. Впоследствие те са наясно с това какво трябва да правят. Това се предава и на сътрудниците им - казва бившият кореспондент на АРД в Москва, описвайки механизма на автоцензурата в руските електронни медии.

Според него с малко по-голяма свобода разполагат печатните медии, чиито тиражи обаче падат главоломно. Така например издаваният от фондация "Горбачов" вестник "Новая газета" има едва 270-хиляден тираж. Този вестник обаче си позволява да изнася редовно информации за случаи на корупция и организирана престъпност, отвеждащи до представители на властта в Русия. И независимото радио "Ехо Москвы" е един от последните бастиони на свободната журналистика в Русия.

Кризисните огнища - вредни за журналисти

Особено тежко е положението на журналистите, информиращи за случващото се в кризисните региони като Чечения, Ингушетия или пък Дагестан. Само през изминалите три години бяха убити 12 журналисти. Повечето от тези престъпления все още не са разкрити. Достатъчно е да се споменат имената на Ана Политковская, Анастасия Бабурова или пък на правозащитничката Наталия Естемирова.

Но не само критично настроените разследващи журналисти са изложени на насилие. Чуждите кореспонденти в Русия информират все по-често за оказан спрямо тях натиск от страна на държавните власти. По време на симпозиума в Дойче Веле московският кореспондент на германското списание "Фокус" Борис Райчустер обрисува доста образно, как е бил преследван на всяка крачка, а жилището му - подслушвано. "Има обаче и други методи на сплашване", заяви Райчустер :

"Висшестоящ чиновник с известно име ми каза в частен разговор директно: "Вас трябва да ви разстрелят". Той заяви открито и на шефовете ми, че това, което аз правя, е опасно за здравето ми. Путин се оплака съвсем официално и пред издателя ми", заяви кореспондентът на германското списание "Фокус" в Москва.

Булевардният стил печели

Една от характеристиките на руските медии днес е, че печеливши са онези от тях, които се занимават с малко политика и много повече с булевардни истории. Това се отнася най-вече за онлайн-изданията. Ето защо Галина Тимошенко, главна редакторка на независимата телеграфна агенция Лента.ру, заяви:

"Да, в Интернет има повече свобода. Но не защото Кремъл или пък политиката го искат. Това е чист бизнес. Мисля, че заплахата за свободата на словото идва от поведението на потребителите. Тук става дума за последици от десетгодишно промиване на мозъци. Децата, израснали по време на управлението на Путин не се интересуват от свобода на словото или пък от граждански права, а от клюкарските хроники и от автомобили", обобщи главната редакторка на телеграфната агенция лента.ру.