Русия: телевизорът надвива хладилника. Засега.
12 февруари 2018Коментар от Миодраг Сорич:
Да строиш въздушни кули не струва нищо. Но поддържането им може да излезе доста скъпо. Президентът Путин обещава след предстоящото си преизбиране повече пари за образование и здравеопазване, по-високи заплати, икономически ръст, последователна борба срещу корупцията, правна сигурност, по-добра инфраструктура. Накратко: той повтаря обещанията си от последните избори. Обещания, които за съжаление така и не изпълни. Сега той отново се зарича да извърши чудеса. Дали обаче действително нещо ще се промени след неговото преизбиране?
Ресъветизацията продължава
Едва ли. Залъгването ще продължи. А това струва много пари на руската държава. Защото докато реформите си остават блян, ресъветизацията продължава. Три четвърти от руския БВП се реализират от фирми, които се намират под държавен контрол. Последиците: неефективност, свръхбюрокрация, липса на конкуренция. Това развитие се наблюдава най-отчетливо в банковия сектор. Междувременно Централната банка има думата в много от финансовите институции. Когато закъсат, те просто се обръщат към Централната банка. И тя продължава да ги финансира - за сметка на данъкоплатците.
И още един пример: в секторите, които държавата е категоризирала като особено важни за националната сигурност, няма място за чужденци. Затова и никой вече не се учудва, че все повече чуждестранни фирми обръщат гръб на руския пазар. Факт, който лобистките организации и външнотърговските камари се опитват да прикрият.
Вече години наред Русия отбелязва слаб ръст. На практика руската икономика стагнира от 2013 година насам. Нов тласък може да се очаква само ако държавата допусне повече конкуренция и поведе борба срещу корупцията и свръхбюрокрацията. От огромно значение е и това: да се неутрализира натискът, оказван върху съдилищата. Но и това е блян. Защото всичко изброено дотук би застрашило властта на Путин. И как да е иначе, след като много от неговите политически съратници, приятели и поддръжници разглеждат държавата като плячка.
Популярността на Алексей Навални най-вече сред младите руснаци се дължи именно на ясните му думи по адрес на корумпираната политическа класа. Но в интерес на истината трябва да кажем, че със своя нарцисизъм Навални е всичко друго, но не и алтернатива на сегашната власт. Още повече, че няма ясна икономическа програма.
"Или Путин, или хаос"
И така на 18 март руснаците отново ще изберат Путин. Въпреки че от години реалните им доходи намаляват. Въпреки че цените на хранителните продукти растат. Въпреки че засега няма никакви изгледи за подобрение. Защо тогава ще гласуват отново за Путин? Ами защото държавно контролираните медии внушават на хората, че на предстоящия президентски вот са изправени пред следния избор: или Путин, или хаос. И в същото време подклаждат страха, че може да стане още по-лошо - толкова лошо, колкото през 1990-те години. Така телевизорът в хола надвива все по-празния хладилник в кухнята. Все някога обаче хладилникът ще отвърне на удара.