Русия, Турция и Китай напират към Балканите

При последната си обиколка на Балканите Върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини по твърде болезнен начин усети колко малко е доверието на страните от Югоизточна Европа към Брюксел. Македонският президент чисто и просто  отхвърли идеите ѝ за решаване на кризата в страната, в Сърбия речта ѝ пред парламента беше посрещната с освирквания, а в Косово, където Могерини трябваше да внесе успокоение в напрегнатата вътрешно-политическа ситуация, моментално избухнаха нови конфликти след заминаването ѝ. Тримата изпокарани помежду си президенти в Босна и Херцеговина пък удостоиха Могерини само с една формална протоколна среща.

Чезнещото влияние на ЕС допълнително подклажда масивните ангажименти на Русия, Турция и Китай в региона. С непозната до момента пропагандна офанзива Москва се опитва да спечели сърцата на хората в балканските страни. „Балканите вече не слушат Брюксел", възвести преди няколко дни руската държавна агенция "Спутник". А в заглавието – все пак с въпросителен знак – се казваше: "Източна Европа се обръща към Русия?"

Но и Турция не крие интересите си към региона. Нейният капитал е мюсюлманското население там. В Босна и Херцеговина тя натрупа много червени точки покрай възстановяването на разрушени по време на войните джамии. В Южна Сърбия гледат на Турция като на добър инвеститор - основно в текстилната промишленост. Китай пък от години се опитва да възстанови стария Път на коприната - с участие в големи инфраструктурни проекти, включително магистрали и железопътни линии, например между Белград и Будапеща. В играта отскоро се намесиха и няколко арабски държави, които напоследък масово изкупуват земя в Босна, строят цял жилищен район в сръбската столица Белград и междувременно придобиха най-голямата сръбска авиокомпания.

Москва е най-настъпателна

Най-активни обаче несъмнено са руснаците. Държавната Сбербанк е замесена в огромен икономически скандал около силно задлъжнелия концерн „Агрокор”. Руската банка е най-големият му кредитор и, освен чисто икономическите интереси, преследва на Балканите и ключови геостратегически цели, написа по този повод влиятелният хърватски вестник "Вечерни лист".

С все по-масираната си пропаганда, водена на езиците, които се говорят на Балканите, Русия очевидно запълва вакуума, оставен от Брюксел. Тъй като ЕС е зает основно с вътрешните си проблеми и многото кризи край границите си, очевидно няма сили за друго освен да администрира страните от Балканите.

"ЕС и Западът създават неприятното усещане, че постепенно се отвръщат от региона – поне докато там не избухне някоя нова криза", написа белградският "Нови магазин".

На Балканите може да възникне още по-голям вакуум на властта, ако президентът Тръмп наистина реши да дистанцира страната си от региона. Повечето коментатори от региона на Балканите смятат, че американският интерес, свързан с тази част на света, ще намалее драматично. Още отсега обаче Москва успява да впрегне балканските политици за постигането на своите глобални интереси.