Руският военен апетит расте

Много от разходните пера в руския бюджет за идната година подлежат на съкращения. Военните разходи обаче не спадат към тях. Те даже ще нараснат с около 50 милиарда долара. Русия активно разширява своето военно присъствие в страната, но и в чужбина. Например в Сирия. По приблизителни оценки във военновъздушната база в Сирия са прехвърлени около 1 600 войници и офицери от руската армия.

"Близката чужбина"

Кремъл се опитва да убеди и президента на Беларус Лукашенко в необходимостта от военновъздушна база на негова територия. Засега обаче няма положителен отговор от Минск. Беларус спада към страните от т.нар. "близка чужбина", в които има висока концентрация на руски военни обекти. "Руската традиция на военните бази се различава от тези на европейците и американците. Русия никога не е имала военни бази по цял свят, както САЩ", казва руският военен публицист Владислав Шуригин.

По неговите думи, след разпадането на Съветския съюз, Русия е започнала да ги изгражда от нулата. „Първите истински руски военни бази са формирани в Таджикистан. Тласък за създаването им даде войната в Грузия през 2008 година. След това бяха създадени два бази в самопровъзгласилите се републики Южна Осетия и Абхазия. Те са разчетени за голям войскови контингент, способен да оперира самостоятелно в целия регион", казва експертът.

Анализирайки количеството и разположението на руските военни бази, военният експерт Александър Голц твърди, че военното присъствие на руските въоръжени сили в някои региони изцяло съответства на отбранителните интереси на страната. Става дума за военните комплекси в Киргизия, които включват авиобаза и изпитателна база за торпедни оръжия, както и военната база в Армения. "Базата в Армения е извънредно важен елемент за безопасността. Кавказкият регион си остава силно взривоопасен. Русия трябва да има възможност за бързо предислоциране на силите. А от Централна Азия идва и най-голямата заплаха за сигурността на Русия", казва Голц.

В същото време, казва той, част от военните обекти имат чисто демонстративна функция. "Да вземем Беларус. Станцията в Барановичи е важен елемент от системата за ранно предупреждение срещу ракетни нападения. Затова пък идеите за военновъздушна база в Беларус изразяват по-скоро желанието на Русия да демонстрира на Запада, че има сили да му противодейства при евентуално разрастване на конфликта около Украйна”, казва Владислав Шуригин. За разлика от него, Александър Голц оценява критично военното присъствие на Русия в Абхазия и Южна Осетия и го смята за "имперски атавизъм".

"Далечната чужбина"

Руското военно присъствие извън пределите на постсъветското пространство - в така наречената далечна чужбина - засега се ограничава до Сирия и Виетнам. Миналата година във Виетнам започна обслужването и поддръжката на руски военни кораби и самолети за презареждане. В Сирия пък, руските военни вероятно ще останат и след края на въздушните удари. "Нека да припомним, че началникът на генералния щаб на армията Герасимов наскоро обяви намеренията за създаване на пълноценна военна база в Сирия за дълъг период от време", казва Алексанъдр Голц. Заедно с това Министерството на отбраната съобщи, че предстои подписване на споразумения за разширяване на руското военно присъствие в редица страни, сред които Никарагуа, Венецуела, Сейшелските острови и Куба.

Владислав Шуригин смята, че съобщенията за нови руски военни бази не бива да се надценяват. Той обаче казва, че трябва да се прави разлика между понятията "база" и "военно присъствие". "Когато Министерството на отбраната оповести плановете си, то говореше за разширяване на военното присъствие. Да, Русия се стреми да има летища в Латинска Америка", казва той. Експертът обаче не вижда смисъл в това начинание, тъй като Русия няма там "кой знае какви интереси".

Скептично е настроен и Александър Голц: "Твърдеше се, че базите в Латинска Америка са нужни, за да обезпечават полетите на нашата стратегическа авиация. Само че това е безсмислено, защото без авиационна подкрепа, тези бомбардировачи ще бъдат свалени веднага в случай на конфликт", казва той. И двамата експерти обаче смятат за напълно реалистично завръщането на руските военни в Куба. "Носят се слухове за завръщане в Куба. И то е напълно възможно. Затова пък съобщенията за военно присъствие в Сингапур са пълна фантазия. Не смятам, че Русия може да поддържа там база. Дори и само от финансови съображения. Още повече, че в Камран, във Виетнам, има база за материално-техническо обезпечаване", заключава Александър Голц.