Руският съсед

Къде се разминават мечтите на българските туроператори да се настанят солидно върху пазарите за туристически услуги на изток и изискванията на търсещите качествено обслужване руснаци, украинци и беларуси? Николай Цеков обобщава част от мненията на летовници и експерти.

Българските туроператори очакват тази година броят на руските туристи, посетили черноморските и планинските курорти, да достигне 600 хиляди - с една трета повече отколкото миналата година. Анализите на изследователите в бранша сочат, че Русия се е превърнала в най-перспективната ниша за българския туристически пазар. В тях обаче не става дума за проблемите, с които се сблъскват в България посещаващите я туристи от бившия Съветски съюз. Безспорно най-интересни и поучителни са мненията на туристите, чиито поглед е уловил не само досадните битови неуредици, но също и атмосферата в курортите и манталитета на собственици и заети в туристическия бизнес.

Балкантуристически неволи

„Първото, което прави впечатление в Слънчев бряг, е невероятното скупчване на огромен брой хотели, които явно превишават броя на засадените в курорта дървета. Клаустрофобията се допълва от гледката през прозореца на стаята ни, от който се вижда нов строеж само на десетина метра", пише Сергей Меркулов от Санкт Петербург. "Отседнахме в хотел, който ни бе рекламиран с три, а в някои брошури и с четири звезди. Видях обаче, че на рецепцията е окачен сертификат за хотел само с една звезда. 'Това не е категорията на хотела, а категорията на фирмата, която го стопанисва', нахално се опита да ни вземе за балами рецепционистът", жалва се още недоволният турист от Санкт Петербург. Друг пише, че на фона на добре устроените територии на хотелите, общата курортна инфраструктура изглежда овехтяла и отдавна занемарена. Особено тягостно впечатление правели, според него, разбитите тротоари, които напомняли за съветските черноморски курорти от преди половин век.

Завърналата се наскоро от „Елените“ Элла споделя, че е разочарована от разминаването между рекламите за курорта и действителността. „Навсякъде има боклуци – бутилки, храна, кутии. Морето е пълно с водорасли, които гният на купчини по брега. Никой не ги събира. Очевидно на властите не им пука за доброто име на курорта, а частниците нехаят“, пише недоволната от почивката си руска туристка. Някои летовници си обясняват купчините водорасли, мътната вода по плажовете и честите чревни инфекции с изливащите се директно в морето води от мръсната канализация на много от хотелите и ресторантите. Специалистка по храните от Москва е ужасена от качеството на българските храни и от съдържанието на химикали в тях: “Установих, че в някои марки българско доматено пюре доматеният концентрат е едва 25 на сто, а останалото е нишесте. Млечните продукти са под всякаква критика“, пише московчанката.

„Плащаме ежедневно почти по 30 евро за два шезлонга и чадър. Плажовете са мръсни и не се почистват редовно", жалва се на свой ред анонимен потребител. Лошо впечатление са му направили разголените до кръста българки, които пушели дори в басейните и така правели неуместна рекламата за чистия въздух по Черноморието. "На всички наши оплаквания ни отговаряха: 'Ние сме си у дома и ако не ви харесва, идете другаде!' Тези хора забравят обаче, че 'домът' им се изхранва с туризъм", четем още в този отзив. Друг потребител определя българите, които не пушат цигари на плажа, и които работят за да доживеят до следващия сезон, като приятни, доброжелателни и щедри хора, въпреки немотията. Негово лично мнение е, че хората с пари са по-нагли.

Експертът коментира

„Навсякъде се пие много алкохол, но ако на остров Ибица прекалите сериозно, ви заплашват глоби от хиляди евро или една седмица общественополезен труд. Макар, че според „Бърза помощ“ всяка нощ на Слънчев бряг има средно от 6 до 9 случая на препили, в курорта няма изтрезвител, а глоби и доброволно чистене не заплашват никого в България, защото няма ред и никой не знае кой за коя част от територията на курортите отговаря“, твърди експертът в областта на международния туризъм Румен Драганов. По негови изчисления руснаците стават не само все по-чести гости на българските летни курорти, но и прекарват най-дълго – средно по 13 дни. За германците този показател е 10 дни. Известно е, че руснаците са и най-щедрите клиенти - всеки от тях държи в джоба си средно по две кредитни карти с по 15 000 евро, добавя Драганов.

Според него хвалбите за приноса, който има международният туризъм в България, са силно преувеличени. В момента отрасълът съставлява 15 процента от обема на брутния вътрешен продукт на страната. В Европейския съюз този показател е 8 процента. „Ако произвеждахме “БМВ”, самолети или електроника, делът на туризма в българския БВП щеше да е много по-скромен. Така че в случая много туризъм означава и бедност”, обобщава Румен Драганов.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов