С помощта, обещана в Лондон на Афганистан, не могат да се разрешат всички проблеми
1 февруари 2006
Промените в Афганистан са “забележителни, но все още непълни” - заяви американската външна министърка Кондълиза Райс на двудневната конференция в Лондон. Тази преценка се споделя от повечето участници в съвещанията. В британската столица се събраха делегации от повече от 60 държави с цел да координират помощта за Афганистан през идните пет години. И те обещаха повече помощ.
Говори се за 20 милиарда долара в срок от пет години, като вероятно една четвърт от тази сума ще отпуснат Съединените Щати. Пари, които ще бъдат предоставени главно на правителството в Кабул и които - така се очаква – ще бъдат използвани по-ефикасно отколкото досега. Според досегашните процедури средствата се получаваха на първо място от и чрез неправителствени организации. Не е неоснователна критиката на афганистанците както и на международни експрети, че много от паричните помощи потъваха в джобовете на така наречени съветници вместо да се използват за проекти.
Бъдещето ще покаже, дали на тази практика може да се сложи край чрез нови финансови процедури. Освен това трябва да се осигури обещаните пари да бъдат наистина изплатени. Има и други открити въпроси, които тепърва трябва да бъдат разрешени.
Това се отнася от една страна до сигурността в страната: афганистанските органи за сигурност все още не са в състояние да контролират засилилите се талибани. Съединените Щати възнамеряват да намалят войските си. И дори ако НАТО изпрати – както увери – още 6000 войници, половината от които британци, едва ли може да се очаква по-голяма сигурност в страната. Както винаги в историята, властта на централното правителство е ограничена на първо място върху Кабул
и успехите в други региони зависят от успехите или неуспехите на сътрудничеството, което тя може да осъществи с регионалните старейшини.
Тези местни владетели градят обаче властта си отчасти на един фактор, с който и Лондонската конференция не можа да се пребори: производството и пласмента на дроги. Афганистан е най-значителният производител на наркотици в света – и в това отношение няма да се промени нищо, докато със засажденията на мак може да се печели повече отколкото с пшеница или домати. Всички печелят от това – както талибаните така и местните владетели. И никой не иска да се откаже от този финансов източник.
Въпреки такива неразрешени – и може би неразрешими – проблеми беше правилно на конференцията в Лондон да се обещае по-нататашна помощ за Афганистан. След десетилетия диктатура и войни не е възможно само за пет години страната да се превърне в модерна и стабилна демокрация. И въпреки неуспехи и кризи тя не бива да бъде изоставяна на произвола на съдбата – дори ако в много отношения Афганистан се окаже “бъчва без дъно”.