С Путин срещу ЕС? Излизате от мода, момчета

Анализ от Татяна Ваксберг:

Те никога не са печелили избори, но отново ще бъдат на власт. Нямат програма за това, което ще управляват, но ще го управляват. Флиртуват с Путин, но се подписват като европейци и се надяват на европейските фондове. В Европа няма други като българските „Обединени патриоти”, колкото и да им се иска да се впишат в някакво общо движение на националистите. Крайните десници в европейските държави имат ясни идеологически очертания и вътре в тях не допускат двусмислие - като започнем от френската формация, която е бронирана с преводни рубли, и завършим с полската, която пък, обратното, ежедневно надскача собствения си антирусизъм.

Нещо средно

Българските „Обединени патриоти” правят нещо средно - брандират се като тяло, което е и тук, и там. Обявяват се за европейски по ориентация, докато поне на два пъти са декларирали преданост към Путин. Веднъж през Волен Сидеров, когото запомнихме с това, че откри кампанията си за европейските избори от Москва, призовавайки ЕС да се разтури. И втори път през Красимир Каракачанов, който приветства Марин льо Пен на конгрес в Лион - същата Льо Пен, която на свой ред в началото на кампанията си се озова в Москва. Погледнато от този ъгъл, „Обединените патриоти” са идеологически много по-близо до френския Национален фронт, отколкото до антикомунистическите полски националисти например. Тоест - поддържат дружба точно с тези, които отнесоха зрелищен шамар от френския избирател. И то след шамарите, които вече бяха раздадени на крайните десници в Австрия и в Холандия. В момента просто никак, ама никак няма да ти провърви, ако обикаляш Кремъл с уверения, че ще срутиш ЕС отвътре.

Единство в омразата

Стане ли дума за омраза към нещо, българските „Обединени патриоти” се оказват в пълна хармония със своите европейски аналози. Спорно е само към кого на първо място да се насочат стрелите. Дали към “еврейския спекулативен капитал”, както искат унгарските националисти, дали към “хомосексуалната извратеност, която ще съсипе човечеството”, както биха казали техните колеги в Полша, дали към религията на мюсюлманите, “която ни готви бомби, докато спим”, както биха се изразили френските пионери в бранша. Удобството при „Обединените патриоти” е, че няма нужда да избират, защото имат от всичко по малко. Формулата на тяхната тройна коалиция позволява на всеки от партньорите да обслужва определена част от страховете на българите: НФСБ пее антиромския и антитурския рефрен, ВМРО “покрива” македонската тема, “Атака” се заиграва с антисемитския фронт и проруската ориентация, а всички заедно са се впуснали в битка срещу бежанците.

От Великите сили до ЕС - вечните врагове на национализма

Чуйте това: “Ние защитаваме унгарщината и настояваме за ревизия на Трианонския договор, който откъсна жива плът от унгарската снага”. Цитатът е истински, от един френски вестник, който пише за националистически митинг в Будапеща. Валери Симеонов би го припознал като свое собствено изречение, в което са сменени само една-две думи.

В Унгария се усеща и друга близост до българската крайна десница - покрай задоволството от дружбата с нацистка Германия например. Или пък покрай призивите да се отхвърли “европейското робство” - теза, която уж е обвързана с политиката на днешния ден, но в която се чува и намекът за традиционно разрушителната роля на Великите сили в унгарската история. Впрочем, не. По антиевропейските въпроси „Обединените патриоти” не са чак толкова усърдни оратори. И вероятно ще си остане така до 2020 година, когато ще пресъхне финансовата помощ от ЕС.

*****

Припомняме Ви и това видео, от което става ясно, че българските националисти плашат чуждестранните инвеститори: