Саботьори сред свои

Още като министър-председател на германската провинция Бавария Едмунд Щойбер не пропускаше възможността да критикува "онези в Брюксел". Почти не е за вярване, че същият този Щойбер сега са оплаква от "ренесанс на национализма" в европейските столици. "Опасявам се, че Европа се разпада", казва настоящият пълномощник на Еврокомисията за намаляване на бюрокрацията в ЕС.

Шенгенското споразумение за премахването на граничния контрол по вътрешните граници на ЕС е от фундаментално значение за европейската интеграция. Никое друго решение на ЕС не беше така положително прието от гражданите на Европа, както свободата на придвижване. Датското правителство, подтикнато от дясната Народна партия, сега се опитва да разклати едно от основните постижения на Европа.

Антиевропейски възход

Развитието е обезпокояващо. И другаде антиевропейците са в подем. В Холандия малцинственото правителство е зависимо от десния популист Геерт Вилдерс. Във Франция президентът Саркози и лидерката на крайнодясната партия Национален фронт Марин Льо Пен се борят за гласовете на десните избиратели, а в Италия правителството на Берлускони управлява заедно със Северната лига на Умберто Боси.

Рим и Париж бяха първите европейски столици, които обявиха намеренията си за временно въвеждане на граничен контрол. Причината беше бежанската вълна от Северна Африка, но мотивите бяха чисто вътрешнополитически. Около 30.000 бежанци потърсиха убежище по бреговете на Италия и Малта. Само за сравнение: през 90-те години над 100.000 бежанци от Косово дойдоха в Европа, но тогава никой не постави под въпрос свободата на придвижване в ЕС.

Да, но сега европейските столици не се управляват от убедени европейци като Хелмут Кол, Франсоа Митеран или Фелипе Гонзалес, а от пресметливи политици като Ангела Меркел или политически егоцентрици като Саркози. Разликата между популистите и тях е само в методите. Докато едните открито агитират за излизане от ЕС, другите го разграждат на малки порции.

Вярно е, че германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих остро критикува датските, френските и италиански солови акции. Същевременно той смята, че въвеждането на граничен контрол в извънредни ситуации е приемливо. Същото се отнася и до второто голямо постижение на Европа - общата валута. Само с общи приказки от рода на "еврото е нашата обща съдба" не можеш да спечелиш гражданите.

Колебливост и шикалкавене, вместо решимост

Защо Ангела Меркел просто не каже, че Германия изнася годишно повече стоки в Холандия, отколкото за огромния пазар Китай? Тогава всеки ще проумее, че германските фирми извличат огромни печалби в Европа - поради това, че не са изложени на валутни рискове.

Вместо да демонстрира категорична позиция, Меркел шикалкави както навремето Герхард Шрьодер. Тогава Шрьодер заедно с Жак Ширак отслабиха пакта за финансова стабилност в еврозоната, за да могат двете страни необезпокоявано да трупат дългове и над установената в общността трипроцентова граница за новите задължения.

Дано поне Европейският парламент остане на твърди позиции. Защото спасението на Европа изисква повече издръжливост и визии, а не шикалкавене и тактически игрички.