Самозвани убийци в името на исляма

При атентатите в Париж и Брюксел терористи безразборно избиха невинни хора в името на исляма. Варварските им злодеяния разтърсиха доверието в цялата ислямска религия. Джихадистите се позовават на исляма и оправдават убийствата си с Корана. За миролюбивата част от представителите на тази вяра - 98% от 1,6 милиарда мюсюлмани - това е пагубно. Защото тяхната религия е поставена под генералното подозрение, че е агресивна.

Критиците на исляма и голяма част от западната общественост твърдят, че ислямът е по принцип агресивен. Те се позовават на текстове в Корана, най-вече на сура 2,191 и 4,89, които призовават да се избиват неверниците. Само че нещата не са така прости. Според теолозите е неоспоримо, че в Корана се съдържат също толкова твърдения, прокламиращи и оправдаващи насилието, колкото и в Библията.

“Твърдения в Корана, които оправдават насилието, не са единични”, посочва ислямоведът Томас Фолк от германската фондация “Конрад Аденауер”. В еврейската и християнската религиозна книжнина също има такива пасажи, изтъква той. В писанията и на трите монотеистки религии се съдържат текстове, които силно смущават днешния читател, защото възхваляват насилието, утвърждават превъзходството над “неверниците” и подчинението на жените. От решаващо значение обаче е как се тълкуват тези текстове, смята Фолк.

Защо сега?

Само с позоваването на проблематичните стихове в Корана не може да се обясни защо толкова млади хора, опиянени от насилието, избиват хора в името на исляма. Същите стихове в Корана, които от 1400 години насам възхваляват насилието, в миналото не са предизвиквали тероризъм като този на т. нар. “Ислямска държава” (ИД). Защо тогава го предизвикват в наши дни?

Беким Агай, професор по въпросите на културата и ислямското общество към университета във Франкфурт, подчертава, че Коранът е възникнал в исторически условия, които са съвършено различни от днешните. Тогава “между племенните родове, народите и богатите обикновено е царяла война, а не мир”. Религията се е просмуквала във всички сфери на живота, тъй че “държавата, обществото, войната и мирът неизбежно са били обосновавани въз основа на религията.”

Война и мир

Коранът съдържа указания както за война, така и за мир. Книжовниците са били тези, които тълкували тези указания в зависимост от съответната ситуация. Ясно е било обаче, че е работа на държавата, а не отделни мюсюлмани, да решава дали упражняването на насилие е оправдано или не. От самото начало обаче при мюсюлманите това е било точно обратното - кога да се упражнява насилие е ставало по волята на отделни индивиди.

Безброй са писанията за това как следва да се тълкуват често противоречивите твърдения в Корана за миролюбието и насилието. Трудовете по този стар дебат запълват цели библиотеки. “В ислямската традиция много отдавна обръщат внимание на разликата между историческите условия, в които са възникнали текстовете, и реалността, в която се възприемат”, посочва Агай. Целта на това диференциране, според него, е текстовете да се тълкуват според актуалния контекст, който определя дали насилието е оправдано или не.

Днес политическите и културните предпоставки са съвършено различни. В епохата на глобализацията, проблематичните места в Корана биват откъсвани от контекста им – именно на такова откъсване се позовават екстремистите. Връзката с традицията на ислямската книжовност е до голяма степен прекъсната в арабския свят. Джихадистките атентатори напълно я изключват. И в повечето случаи те са напълно невежи по отношение на религията и избиват хора, без изобщо да познават Корана.

За насилието

Те инсценират насилието си така, сякаш то е извършено по архаичния завет на Пророка. Само че феноменът на ислямисткия тероризъм не е архаичен, а днешен. Когато “самозвани и самоавторизирани джихадисти” се позовават на Корана, това е само защото те произволно си присвояват “текстове, над които иначе зорко са бдяли ислямските книжовници и държавата”, изтъква Агай.

Освен това поради огромните напрежения в арабския свят - от Сирия и Египет, и от Йемен до Мароко - религията е политизирана. А истаблишмънтът на сунитските духовници няма какво да противопостави на тази политизация. Издигнатите представители на сунитския ислям, включително тези от университета Ал Азхар в Кайро, се дистанцират наистина от терора, но нямат нито моралната сила, нито достатъчна компетентност за сериозен отпор на политизираната религия. Морално те са дисквалифицирани, защото не отронват и дума за провала на политическата класа в страните им.

Теологически книжовниците на сунитския ислям “не разграничават последователно своята религия от дискредитиращите я злодеяния на екстремистите”, посочва на свой ред Томас Фолк. Само критичното тълкуване на Корана може сериозно да промени това положение. Но онези, които се осмеляват да критикуват Корана, незабавно биват заклеймявани като еретици. Това е огромен проблем за обикновените мюсюлмани, допълва експертът. Не е достатъчно проблематичните пасажи в писанията на исляма да бъдат просто пренебрегнати – както правят това повечето мюсюлмани, според които тяхната вяра им повелява миролюбие и конструктивен живот. “Мюсюлманите се нуждаят от критичен прочит на свещените си писания и от критично тълкуване на проблематичните пасажи в тях”, изтъква ислямоведът Фолк.

В арабския свят обаче засега липсва нужната за това духовна свобода. А и в европейската диаспора “историко-критичният прочит на Корана не е нещо напълно естествено”. Само тежката дума на самите мюсюлмани по тъй смущаващите пасажи в Корана би допринесла да се маргинализират тълкуванията, водещи към радикален ислям.