САЩ и Канада се противят на европейските финансови предложения

Седмицата, в която лидерите на Г-20 ще се срещнат за дискусия с глобално значение, не започна добре за борсовите пазари. Лошото й начало е още едно доказателство за необходимостта от спешни мерки. Уол Стрийт почти не реагира на гигантската китайска инжекция от $586 милиарда долара за съживяване на икономиката. В понеделник индексите на Уол Стрийт продължиха да падат. Промишленият Дау Джонс и индексите Стандард енд Пуърс и NASDAQ започнаха да потъват почти веднага след първите насърчителни знаци в понеделник сутринта.

Дестабилизирането на борсите бе предизвикано от няколко лоши вести от Америка, една от които обявеният в понеделник от правителството на САЩ нов спасителен пакет за Американската международна група (АИГ). Тази крайна мярка бе интерпретирана от инвеститорите като изключително лош знак. Компанията ще получи $150 милиарда долара държавна помощ - най-голямата помощ, отпускана някога на частна фирма. Независимо от масивните държавни помощи за финансовата система,

признаците за икономическа депресия се множат

навсякъде, казва МВФ. Кризата се разпростира и върху развиващите се икономики, които се смятаха за защитени от нея. Световните финансови пазари не успяват да се стабилизират, казва институцията, която в края на миналата седмица беше принудена да занижи рязко прогнозите си за растежа на икономиката и да отправи предупреждения за задълбочаване на рецесията.

Подобно на ЕС, МВФ вижда необходимост от по-строго финансово регулиране и въвеждане на контрол в такива сфери на пазарите, които досега не са били регулирани. Но администрацията на Джордж Буш се противи както на тази мярка, така и на приемането на каквито и да били обвързващи решения по време на предстоящата среща на върха. Вашингтон предпочита да гледа на свикания в извънредни обстоятелства форум като на „начало на диалог”, а не като на място за спешни действия. „Каквито и промени да се направят, те ще са дългосрочни, затова тези, които вземат решенията, трябва да внимават какъв ще е общият ефект”, казва цитираният от мрежата за финансов анализ „Блумбърг” Тим Адамс, бивш висш служител на Департамента за финансите.

Съпротивата от страна на САЩ и Канада

Двете страни подкрепят свободните пазари в опозиция на европейските искания за приемане на правила за държавен контрол. Особено голяма е съпротивата към предложенията на британския министър-председател Гордън Браун за световен регулаторен орган, надзираващ финансовите пазари. Северна Америка дава всички сигнали, че не е склонна да одобри подобни решения.

Докато САЩ, при бъдещата администрация на Обама, вероятно ще подкрепят въвеждането на механизми за държавен контрол, Канада, по думите на водещи финансови анализатори, все повече влиза в ролята на „последна крепост на свободните пазари”. Канада отправи серия предупреждения към страните от Г-20 да не накърняват свободата на пазарите и да се придържат към досегашните правила. Нейната позиция декларира министърът на финансите Джим Флаерти: „Няма никаква нужда да реформираме света точно в този момент”.