Каквото и да говорим за американския президент, с внезапните си хрумвания той винаги е в състояние да предизвиква главоблъсканици сред наблюдателите. Доналд Тръмп обяви изтеглянето на американските войски от Сирия няколко дена след назначаването на Джон Болтън за съветник по националната сигурност и на Майк Помпео за външен министър. Двама политици, които не са известни като апологети на въздържан външнополитически курс. Тъкмо напротив. И двамата се застъпват за твърдо отстояване на националните интереси, също и с военни средства. Как тогава се съчетава тяхното назначение с идеята за изтеглянето на американските войници и военните съветници от Сирия? Няма да сбъркаме, ако кажем, че това е по-скоро спонтанно хрумване и няма да бъде последвано от действително изтегляне от Сирия. Защото действителното изтегляне на американските войски би било признание, че американската политика не е допринесла много за решаване на конфликта. Изтеглянето на войските би било и крачка към загуба на геостратегическо влияние на Америка в региона. И това ще излезе много скъпо на Близкия изток, за разлика от 2003 година, когато на базата на нагли лъжи САЩ нахлуха в Ирак и въвлякоха в хаос страната, а и не само нея.
Отминали възможности
Разбира се, че САЩ никога не са имали особено близки отношения с режима на Асад. Желателно за тях е било по-скоро свалянето от власт както на бащата, така и на сина Асад. От една страна, причината се корени в близостта на двамата президенти с най-големия противник на САЩ в региона - Иран. А от друга, в тяхното враждебно отношение към Израел, който е най-важният американски съюзник в Близкия изток. В продължение на седем години САЩ напразно действаха за свалянето от власт на Асад-младши. Дали не трябваше да действат по-твърдо? Какво щеше да стане, ако САЩ се държаха изцяло настрана, както разбира се можеха да постъпят и другите актьори като Русия, Иран, Турция и Саудитска Арабия? При други обстоятелства бунтът можеше да поеме по много различни пътища.
Победителят е Иран
Може да се каже, че изтеглянето на САЩ в този момент, би определило бъдещето не само на Сирия, но и на целия регион за десетилетия напред. По всяка вероятност може да се очаква едно дискретно налагано надмощие на Русия. И едно не толкова дискретно господство на Иран в големи части на Сирия, в Ливан, та чак до границите с Израел. "Шиитският полумесец" би станал действителност. И то груба действителност. Твърдият външнополитически курс на моллите в Техеран, както и досегашните им действия в Сирия показват колко безскрупулно Техеран би прокарал своите интереси в региона. Това са икономически, но преди всичко пропагандни интереси. И най-вече грубата враждебност на Техеран спрямо Израел е важен коз в региона. Особено когато Израел потушава протестите в ивицата Газа със смъртоносно насилие.
Мрачен сценарий
Последицата от американското изтегляне би бил един триумфиращ Иран, който може да докара региона до ръба на нова война. В обявеното от Тръмп изтегляне се прокрадва и признанието, че с изключение на успешната борба срещу терористите от "Ислямска държава", САЩ не са постигнали много във войната в Сирия. Всичко обаче говори, че изтеглянето на американските войски, ще тласне региона в още по-голям хаос.