САЩ се чудят на германските претенции

Сякаш не стигаше това, че Агенцията за национална сигурност (АНС) в продължение на години е подслушвала мобилния телефон на канцлерката Меркел, ами сега и това: година и половина сътрудник на германското външно разузнаване (BND) е работил за американците, продавайки им поверителни информации. Пикантното е, че сред тях са и данни за работата на германската парламентарна комисия, разследваща скандала около подслушванията на АНС. Мнозина в Германия са възмутени. На американците не може да се има доверие, казват германски депутати и коментатори в медиите. Заведени са дори следствени действия за изясняване на случилото се.

Как реагират САЩ на всичко това? Игнорират го. Американците се радват на удължения уикенд след националния си празник (4.7.), медиите изобщо не споменават тази тема, а доколкото все пак има изключения, те цитират само германски информации. Американското правителство засега запазва пълно мълчание по темата, а местните политически експерти недоумяват, защо германците вдигат толкова шум около този въпрос и дори са привикали на обяснения американския посланик в Берлин.

Според повечето експерти би следвало да се приеме като факт това, че тайните служби на САЩ шпионират други държави, включително и приятелски - като например Израел, Франция или Германия. И едва ли можело да се очаква, че службите ще променят своята тактика в бъдеще. Онова, което тези наблюдатели заявяват още, гласи в резюме: Германците може и да желаят да бъдат третирани по по-различен начин, но Вашингтон няма да им обърне внимание.

Всичко е разрешено в името на собствената сигурност

Това нещо впрочем беше доста ясно заявено и от президента Обама по време на последното посещение на канцлерката Меркел във Вашингтон. Обама обеща, че мобилният телефон на канцлерката няма да бъде вече подслушван, други обещания обаче не последваха. Още по-малко пък - някакви американски отстъпки по повод на исканото от германците "антишпионско споразумение".

В Германия продължават да работят няколкостотин американски тайни служби, при това съвсем официално. Повечето имат дипломатически статут, а мнозина от тях си сътрудничат с BND. Ако някой сутрудник на BND тайно им предложи информации, които им се виждат важни, те просто ги взимат, купуват и изнасят извън страната. Това няма да се промени и в бъдеще.

Според някои предположения, всички американски тайни служби, взети заедно, разполагат с бюджет от около 50 милиарда долара. От страх, че терористичните удари от 11 септември 2001 биха могли да се повторят, САЩ и занапред ще инвестират в АНС, ЦРУ или Агенцията за военно разузнаване (DIA), защото американската национална сигурност е по-важна за Вашингтон, отколкото претенциите на някои приятелски държави. От европейска гледна точка това звучи арогантно, но за американците - е нещо напълно естествено и логично.

На практика на Германия не й остава нищо друго, освен сама да се защитава по-добре от външен шпионаж. Американците впрочем биха проявили пълно разбиране, ако Берлин реши да увеличи разходите си в тази сфера. В последна сметка американското правителство е наясно, че всички негови съюзници, включително и Германия, извличат ползи от информациите, събирани от американските тайни служби. Затова във Вашингтон се надяват, че дипломатическите разногласия по повод последната шпионска афера скоро ще отшумят, за да може всички да се върнят към ежедневната си работа.