Тъмната страна на светлината

Милиони хора преживяха истински шок по време на съня си, сгради и мостове рухнаха. Тежкото земетресение в Лос Анджелис на 17 януари 1994 хвърли града в пълна тъмнина, защото електроснабдяването беше прекъснато. Малко по-късно хората започнаха да звънят на спешния телефон и на синоптиците с въпрос за някакъв „гигантски сребрист облак“, който виждали на небето. Всъщност, те за пръв път са видели Млечния път, който иначе остава невидим заради яркото нощно осветление.

Изобретяването на електрическата светлина през 19 век предизвиква истинска революция. През 21 век изкуственото осветление вече е неотменима част от живота на хората по цял свят. 80% от човечеството днес живее под небеса, които са „замърсени“ от изкуствената светлина. В Сингапур нощното осветление е дори толкова силно, че цялото население вече трудно пригажда зрението си към тъмнината.

Драматично посегателство

Изкуствената светлина нощем е „едно от най-драматичните посегателства срещу биосферата,“ обяснява в интервю за ДВ геоинформатикът д-р Кристоф Киба от Потсдам. Според анализите на сателитни снимки, всяка година изкуственото осветление на планетата Земя става с 2% по-ярко, а последиците – все по-видими.

В хода на цялата еволюция природата подава „един постоянен сигнал: сега е ден, сега е нощ, сега е новолуние. В регионите, където светлината е силно „замърсена“, днес тези сигнали се променят,“ твърди Киба.

Особено засегнати са хората в големите градове. „Направо е ужасно! Цялото небе свети,“ оплаква с Нилеш Дасай от Мумбай. Активистът настоява, че хората в неговата родина трябва да имат правото на тъмнина. Уличното осветление, фаровете на колите, прожекторите на близкия стадион, светлините на развлекателните заведения – всичко това нахлува в неговия дом. „Продължава до полунощ, понякога до три часа сутринта. И със сигурност ми оказва влияние, понеже не мога да спя. (…) То въздейства върху мозъка ми,“ обяснява Десай.

Редица изследвания потвърждават неговите опасения. Според тези изследвания, изкуственото осветление може би е сред причините за увреждания на зрението, безсъние, свръхтегло и дори за депресии. Проучване от САЩ сред хората, които работят нощна смяна, сочи, че при жените изкуствената светлина може би дори повишава опасността от рак на гърдата. Ключова роля играе добре познатият хормон мелатонин. „Когато организмът не произвежда този хормон, защото е изложен на прекалено много изкуствена светлина, тогава нашият биологичен часовник се натъква на проблем,“ обяснява Киба.

Животните също страдат

От естествената смяна на ден и нощ се нуждаят не само хората. Изкуствената светлина забавя растежа на коралите, много птици губят ориентация. „В ход е невероятна промяна, защото осветените нощи са нещо ново в еволюцията,“ казва Сибиле Шрьор от реномирания институт „Лайбниц“ в Берлин. Изкуственото осветление по крайбрежните ивици например обърква новоизлюпените костенурки, които вместо към водата поемат към сушата – и често намират смъртта си. Учените смятат, че те по инстинкт пълзят натам, където е най-светло, а това място обикновено е лунната пътека в морето.

Всеки знае, че светлината привлича насекомите. Според някои изчисления, в резултат от това в Германия смъртта си намират 100 милиарда насекоми годишно. Насекомите се ориентират по луната, а уличните лампи често ги объркват. В резултат от това те непрекъснато кръжат около тези лампи. На следващия ден вече са толкова изтощени, че вече не могат да се размножават или пък стават лесна плячка за враговете си.

А от това страда опрашването на растенията. Едно изследване от 2017 година показва, че растенията в близост до улични лампи нощем биват опрашвани много по-малко и дават по-малко плод в сравнение с неосветени растения от същия вид. Изкуственото осветление се отразява и върху растежа на дърветата. „А всички тези въздействия върху отделните организми влияят върху цялата екосистема,“ казва Шрьор.

Неправителствената организация „Dark-Sky Association“ се бори срещу светлинното замърсяване и за едно естествено нощно небе. Активистите смятат, че в САЩ нощем остава включено с 1/3 повече от необходимото нощно осветление. А това струва 3 милиарда долара годишно. Тази светлина се произвежда главно от фосилни горива, които пък отделят много въглероден двуокис. „Само в резултат от излишно осветление Индия изхвърля годишно 12 милиона тона СО2 в атмосферата,“ твърди индийският университетски преподавател Паван Кумар. И уточнява, че цялото въздухоплаване и корабоплаване в Индия отделят само два пъти повече въглероден двуокис.

Решения има

Отдавна се знае как може да се намали светлинното замърсяване без хората да седят на тъмно. Там, където не е необходима, светлината трябва да се изключва. Това важи както за жилищата, така и за улиците, парковете и обществените пространства. Сензорите за движение могат автоматично да включват и изключват светлината, а най-обикновеният абажур за лампа помага за концентрирането й там, където е необходимо. Осветителните тела с топла светлина пречат на хората и животните много по-малко, отколкото тези със студена. А технологията LED вече предлага възможности за топла светлина, тоест – енергоспестяването е гарантирано. Често пъти осветлението е много по-ярко от необходимото. В това отношение много полезни са димърите за плавно намаляване на яркостта. Всички тези прости решения могат да се прилагат в цели градове. Досега обаче само малък брой страни като Франция и Хърватия са въвели някакви законови ограничения.