Светът остава разделен на два лагера

Само след един ден Барак Обама ще встъпи в президентската си длъжност. Освен големите финансови и икономически проблеми, очакват го сериозни външнополитически въпроси, не на последно място въпросът за отношенията с Русия. Но ще видим ли наистина нова американска външна политика?

„Мисля, че ще има известна разлика, макар и не голяма. Новата администрация едва ли ще се въвлече в нов Ирак. Но Обама казва, че ще увеличи американското военно присъствие в Афганистан и ще концентрира вниманието си там. Сигурен съм, че ще го направи. Големите предизвикателства ще са Иран, Ирак, Афганистан и може би Русия. Русия ще става все по-важен външнополитически въпрос, Китай също. Със сигурност може да се каже, че новата администрация няма да е толкова прибързана в използването на военна сила колкото предишната. Но ще се отнася до целите и методите на американската външна политика - едва ли ще има голяма разлика. Главните външнополитически постове ще бъдат заети от съвсем традиционни политици, демократи с дълго политическо присъствие. По върховете на Републиканската и Демократическата партия, що се отнася до външнополитическата картина, няма голяма разлика. Така че смятам, че ще видим един познат, традиционен подход, ще сме изправени пред все същите проблеми както в миналото, но с по-слаб акцент върху военната сила.”

Ще видим ли някаква разлика в политиката спрямо Русия? Очаквате ли администрацията на Обама да намери нови пътища за подобряване на отношенията с тази страна?

„Не, не очаквам. Както вече казах, в администрацията на Обама ще работят политици със силно традиционни виждания, не очаквам абсолютно нищо ново в подхода им. Русия ще изправи Обама пред много интересен проблем. Москва показва мускули, икономическа мощ. Истинската опасност и за двете страни е да не навлязат в нова Студена война. Една нова Студена война ще е различна от старата, защото военният компонент няма да го има, но очаквам трудни времена в отношенията между САЩ и Русия. Самото разграничение Изток – Запад, което е вкоренено, има неприятен привкус. И този проблем няма да бъде разрешен бързо.”

Газовият спор между Русия и Украйна не помага за подобряване на отношенията между Москва и Вашингтон. Каква е прогнозата Ви в това отношение?

„Русия показва много ясно на Украйна, че всякакви нови про-западни авантюри, желания за присъединяване към НАТО, амбиции за членство в ЕС, ще имат тежки последици за нея. Русия продължава да гледа на Украйна като на своя сфера на влияние. Руснаците демонстрират новата руска мощ, но са много тромави в провеждането на тази политика, а наистина не би трябвало да антагонизират европейците. Те искат по-добри отношения с ЕС, най-малкото по икономически причини, но с това поведение вредят на каузата си в Европа.”

Украйна също не изглежда без вина в тази ситуация.

„Украинците се инатят и искат да покажат, че са също толкова твърди, колкото Москва, че никой не може да ги разиграва. Но има достатъчно индикации за това, че и те имат вина за спирането на доставките на газ за Европа, поне толкова, колкото и руснаците.”

Има ли според вас някаква истина в твърденията на Москва, че Вашингтон диктува поведението на Киев?

„Не мисля, че Вашингтон командва Киев по какъвто и да е начин, но руснаците наистина биха искали да представят нещата така. Те биха искали да злепоставят прозападните сили в Украйна, и един от начините е да твърдят, че тези сили са тясно свързани с Вашингтон. Вашингтон едва ли командва Киев, но симпатиите на Вашингтон със сигурност са на страната на Украйна и това се демонстрира много ясно.”

Газовият спор със сигурност ще промени енергийната политика на ЕС. Какви са очакванията Ви?

„В този спор е замесена голяма доза политика и не по-малко икономика, но икономическата част ще предизвика преоценка на алтернативните източници на газ за Европа. Това може да нанесе обратен удар на Русия. Страната прояви грубост спрямо Европа, не трябваше да спират газа посред зима. Европейците и САЩ сега ще потърсят спешно алтернативи, например чрез доставки на газ от Каспийския регион и района на Кавказ, заобикаляйки напълно източниците на руска територия. Това, което се случи, изобщо не помага на руската позиция в Европа – нито в икономическо, нито в политическо отношение.”

В газовия спор Русия показа същото нежелание да прави компромиси както по време на конфликта с Грузия.

„Да, но мисля, че в перспектива този газов спор ще навреди на Русия много повече от войната в Грузия. Защото спирането на доставките на газ има много по-голямо въздействие в Европа отколкото войната в Грузия. Конфликтът в Грузия беше забравен много бързо. И всички много бързо се върнаха към деловите си отношения. Но газовият спор ще има дълготрайно въздействие в Европа и ще се отрази много зле на образа на Русия.”

Смятате ли, че Русия е безнаказана?

„По отношение на конфликта с Грузия Русия остана безнаказана. Част от вината за това е на Запада, който държи на разделението Изток – Запад и разделя света на два лагера. Руснаците също настояват за това разделение. Това е най-опасната и най-тъжната част от проблема – че не можем да преодолеем датиращото от времето на Студената война разделение Изток – Запад. А докато го има, националната гордост ще подтиква Русия към агресивни действия. САЩ, разбира се, правят същото; ние го правим в Ирак – демонстрация на сила. Докато трае разделението, ще има проблеми в отношенията.”

И Барак Обама не е човекът, който ще разреши проблемите с Русия, така ли мислите?

„Съмнявам се. Може би от администрацията на Обама наистина се задава промяна, но промяната едва ли ще е във външната политика. Обама ще е може би по-отворен от Буш и няма да държи до такава степен на използването на военна сила. В крайна сметка обаче на политическата сцена ще виждаме все същите врагове и все същите съюзници. Тоест, една външнополитическа ситуация, която е по-близо до периода около 1950 година отколкото до 21 век.”