Свиквайте без МВР

Коментар от Иван Бедров:

18% от българите имат доверие в полицията и в МВР. Почти 50% нямат доверие в тях. Данните са от изследване на „Алфа рисърч“ отпреди месец. На останалите около 30 процента очевидно не им пука. Намалява желанието на хората да съобщават за по-дребни престъпления. И се увеличава желанието за саморазправа. За последното няма данни от социологически анкети, но има примери. На този фон управляващите в България влязоха в сюжета „реформа на МВР“. Най-логично е гражданите да очакват от подобна реформа отговори на въпросите, които ги вълнуват: Кога ще има полицаи там, където са необходими? Кога полицаят ще работи за мен, а не за кварталния наркодилър? Кога полицаите ще имат пари за бензин, за да преследват нарушителите на реда?

Пролетта на 2016 няма да даде отговори на тези въпроси. Правителството внесе проект за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, с които анонсира реформа в сектора. А парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред отхвърли проекта още на първо четене. Тези два факта обаче не са достатъчни, за да бъде разбрана ситуацията - нито е вярно, че правителството е внесло реформа на МВР, нито е вярно, че парламентът е бламирал такава реформа. Малките детайли по трасето на тази история показват колко наивно е всяко очакване, че в рамките на това управление ще се проведе някаква реформа в полицията и МВР.

Това ли е реформата?

Най-съществената част от предложенията на правителството, изготвени от екипа на вътрешния министър Румяна Бъчварова, е разграничаването между полицаите на улицата и т.нар. чантаджии. Нека това определение не звучи обидно за служителите на МВР - използва го самият министър-председател Бойко Борисов. Идеята е администраторите да не се ползват със същите привилегии като полицаите, които рискуват здравето и живота си на улицата. Разграничаването между видовете служители е свързано с бъдещи икономии от обезщетения при напускане, чиято крайна цел е МВР да може да разполага с малко повече средства от необходимите за изплащане на заплатите по трудов договор. Бюджетът и за тази година е красноречив - 1 милиард за персонал и само 15 милиона за капиталови разходи. Преведено на човешки език това означава, че има хора, но няма пари за бензин.

Правителственият проект за промени предвижда и въвеждането на тестове, които да установяват нивото на изпълнение на служебните задължения от държавните служители. Предвижда също възможност за проверка на обстоятелствата, които служителите декларират ежегодно в декларациите за имуществото и доходите си. Всичко това е достатъчно страхливо като действие - правителството се опитва да направи някакви икономии, да въведе някаква справедливост в системата, да осигури някакви средства за по-качествена работа, но нищо повече. Няма идея за такава промяна, каквато очакват българските граждани. И след тази реформа МВР няма да лови повече мишки, отколкото преди.

Защо тогава е съпротивата?

"Имам чувството, че носите негативи, но за сметка на някой друг", е казал бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на настоящия - Румяна Бъчварова, по време на заседанието на комисията, чийто председател е самият Цветанов. Той бе и най-острият критик на проекта, въпреки че накрая гласува „за“ и осигури още пет гласа от парламентарната група на ГЕРБ. Те обаче не бяха достатъчни за приемане на текста, който в крайна сметка бе отхвърлен с общо 10 гласа „въздържали се“ и „против“. Репликата обаче е достатъчно красноречива - борбата за добронамереността на премиера е налице. Имаше и други остри реплики, но не ревността между един бивш и един настоящ министър на вътрешните работи е основната причина. По-скоро става дума за страха на кадровика на най-голямата партия да изгуби „бюрото по труда“, с което разполага в най-голямата система от работни места в България.

Противопоставянето между Бъчварова и Цветанов не е новина. Оглавяваната от бившия министър комисия вече бламира и проекта за закон за електронната идентификация, защото се противопостави на идеята за поставяне на чип в личните карти за сметка на по-старата технология с биометричните данни. Обвиненията в лобизъм в полза на конкретни изпълнители на поръчката бяха изказани на глас, но по-важно е общото послание - всеки един опит за модернизация на системата получава сериозен отпор още сред самите управляващи. Защото е свързан с машината за избори, назначения, пак избори, пак назначения. Или по-точно: с нейното ограничаване.

Докато в рамките на управляващата партия ГЕРБ различните лобита премерват тежестта си, на улицата животът продължава. Хората гледат по новините за двамата арестувани полицаи, които изградили собствена система за разпространение на наркотици. Гледат и за поредния ограбен дом. Но не виждат идеи за радикална промяна. Не виждат и как полицаят от квартален рекетьор ще се превърне в помощник на квартала. Не виждат защо да се доверяват на една система, чиято единствена цел са 20-те заплати при пенсиониране. Но пък виждат ситуацията, в която са заседнали управляващите - хем искат нещо да променят, хем не смеят да е нещо радикално, хем не могат да прокарат дори не толкова радикалните си идеи. Заседнали в собственото си блато.